По принцип съм малко разсеяна. Понякога много. Всъщност толкова много, че да пропусна първия рожден ден на блога си. Не знам защо бях решила, че е през февруари, днес ми хрумна да погледна кога точно през февруари и установих, че е … вчера. Но по-добре късно отколкото никога :-)

Малкото хора, на които съм казвала за този блог са ме питали (дори съвсем наскоро) какво ми дава писането, защо го правя, за какво пиша. За себе си знам отговорите на тези въпроси, но ми е трудно да ги обясня на друг.

Истината е, че май още от малка съм обичала да пиша – спомням си, че по едно време исках да пиша книга, но така и не стигнах до повече от 2-3 страници в една тетрадка голям формат (тогава още нямаше компютри, а дори и сега често пиша нещата първо на хартия с молив). Една “гадателка” дори беше казала на маминка, че трябва да почна да си водя дневник. Тогава не го направих, случи се години по-късно след една вечер и една мисъл, която ми хрумна тогава и която е първото изречение, което написах в дневника си. Сега рядко пиша в него. Той ми е за неоптимистични или прекалено лични неща.

В един период се опитвах да пиша стихотворения, но отдавна не съм. Винаги бяха провокирани от конкретна случка и до сега е така – почти всичко, което пиша е с някакъв повод: разговор с приятел, нещо видяно или дочуто. Но поводът обикновено е скрит и остават само мислите, които е предизвикал в мен. Често се питам дали така са достатъчно ясни, но пък от друга страна може би дават шанс на този, които ги чете да открие в тях нещо за себе си.

Понякога думите идват сами, друг път така и не успявам да ги намеря. Някои неща пиша с усмивка, от други малко боли (но може би затова са и най-истински). Трудно харесвам нещата, които пиша. Отдавна вече знам, че това, което харесвам често не съвпада с това, което е най-четено или с това, което има коментари. Има дни, в които графиката на посещенията на блога изглежда ненормално, но знам, че на следващият ден тези хора няма да се върнат. Ще се върнат и ще останат само тези, които наистина имат значение. Именно на тях искам да благодаря! И да задам същия въпрос, който зададох и преди една година и един ден – какво ти помогна да се усмихнеш днес?

PS: Според тази статия днес е най-депресиращия ден през годината. Което е страхотно – денят почти е приключил, а от сега нататък нещата могат само да стават по-добре. А и на мен честно казано днес изобщо не ми беше депресиращо. Една от причините беше мейл от създателите на сайта usmivka.org – имат прекрасната идея да създадат едно място с много положителна енергия, което да даде поле за изява на хора, които до сега не са се осмелявали да споделят творчеството си.

споделяне в социални мрежи