(От „menu“ избери „full screen“, за да видиш снимките на цял екран)

Само веднъж съм виждала планината такава – потънала в облаци и мъгла. Преминаваме през нея и на места е толкова гъста, че едва се вижда следващото колче от зимната маркировка. Мястото, от където сме дошли остава ниско долу под нас, скрито от сивите облаци. Гледката сигурно е прекрасна, но ние не можем да я видим. Не съжалявам, обаче. Това е истинската планина. Със своята дива природа и стихии, неподвластни на хората. Непристъпна, малко плашеща и опасна. И в същото време омагьосваща и силно привличаща точно заради тези същите неща. Слънцето създава красиви гледки, които ще запечаташ на снимка. Мъглата, поройният дъжд и градушката понякога създават емоции, които помниш завинаги или истории, които след време ще ти се струват забавни и ще разказваш на приятели.

Всъщност истината е, че ако знаех предварително през какви места ще минаваме, едва ли бих тръгнала – с моя страх от високото. Камъни и скали край отвесна пропаст от едната страна и силно наклонена тревиста поляна от другата (вярно няма къде да се спреш по тая трева ако тръгнеш да падаш, но поне е по-меко ;-) Не че тогава ми беше до подобни шеги, но определено помагат да не мислиш за глупости. Просто не трябва да се оглеждаш много-много и да се съсредоточиш единствено върху това къде да бъде следващата ти крачка. А и когато на половината път ти кажат, че ще се прибирате по друга доста по-спокойна пътека, това действа мнооого мотивиращо да продължиш напред. И последното, което е необходимо е някой наоколо за психологическа подкрепа – да ти говори успокоително и да ти се смее, като те слуша как сам си говориш успокоително ;-) Усещането след разходката е прекрасно. Дори финала да е бил под пороен дъжд и пътя да се е превърнал в река, в която плавниците биха свършили доста по-добра работа от маратонките пълни с вода. Горещият душ и следобедната закуска вършат чудеса.

Пътуването до Клисура и Копривщица беше доста дълго и май прекарахме повече време в колата, отколкото в разходки. Но благодарение на внимателния шофьор и прекрасните гледки наоколо и в това пътуване има някакво удоволствие. А на следващия ден изобщо не ми се прибира към София, нооо… няма как. Попътно минаваме набързо през музея в Черни Осъм. Преди години с още две момичета се бяхме изгубили в търсене на този музей и вървяхме 2-3 часа из едни преспи сняг докато го намерим. После един приятел, запознат с околността ни се смя на разказа през къде сме минали при положение, че по правилния път разстоянието е към 30мин. Все хубави спомени :) И от тази разходка запазвам много такива :)

сподели ме

Още по темата:

1. Презареждане
   Затова поканата за един уикенд в Рила беше добре дошла. Два дни сред природата с прекрасна компания правят наистина чудеса....
2. С аромат на рози
   Розите в града не ухаят по същия начин. Затова винаги съм се чудила защо малките парфюмчета от рози миришат така. Сега вече знам, че те...
3. Няма нищо по-хубаво от лошото време!
   Остави замалко чадъра настрана, от няколко капки дъжд няма да се разтопиш. Едни от най-хубавите сцени в киното са под дъжда. ...
4. Обратно в родната страна…
   Ето ме отново тук! Малко уморена от пътуването, но още доста развълнувана, с нови приятели, прекрасни впечатления и много хубави спомени! Планините на Испания, крият...
5. х. Петрохан и за радостта да подариш мечта
   За да подариш на някого възможност да осъществи една своя малка лесно изпълнима мечта, трябва да знаеш за какво мечтае. Усмивката и искрената радост, която...