Всички чакат началото на лятната почивка. А на мен понякога ми се иска да дойде по-бавно – да си остане колкото се може по-дълго в бъдещето, като едно приятно очакване. Защото почивката винаги минава като миг, а веднага след нея идва есента. После годината минава. Още една година, в която… А започна толкова обещаващо. Но може пък и да завърши обещаващо, още има време за това.

Нищо не става насила. Трябва да има желание. Може да използваш всеки удобен случай да разговаряш с някого, но когато той никога не започва разговора пръв и винаги бърза да каже довиждане, очевидно нещо не е наред. За да се поддържат някакви отношения, независимо дали става дума за любов или приятелство, са нужни двама.

Понякога е необходимо да кажеш “стига!” Може да не ти харесва, може и да боли, но това е единственият начин да продължиш напред. Може да го отлагаш колкото си искаш във времето (от което само ще става по-зле), но в един момент трябва просто да вземеш решение. И да го следваш. Без въпроси. Без отклонения. Без “само за последно”, защото всеки “последен” опит се оказва предпоседен. Без “ами ако”. Защото “ами ако” е една паралелна реалност, която за теб вече не съществува. Само така спираш да живееш в миналото и в едно въображаемо бъдеще и започваш да живееш сега.

Грешки няма. Само уроци, които те подготвят по-добре, за да знаеш какво да правиш, когато дойде правилният момент. Уроците понякога могат да ти се струват жестоки, но това е само защото още не ги разбираш. Някой ден в бъдещето ще срещнеш ново изпитание и ще се справиш блестящо с него именно заради усвоените уроци. Тогава ще знаеш, че те са били само подготовка за нещо много по-важно.

споделяне в социални мрежи