Лесно е да бъдеш “против” нещо или някого. Да кажеш какво не е наред. Постоянно да се оплакваш и да откриваш хиляди недостатъци. Да бъдеш “против” може да е лесно оправдание или бягство от отговорност. Защото този някой или нещо, срещу което протестираш, остава и продължава да си съществува, въпреки протестите и все то е причина за провалите, неуспехите и проблемите. Т.е. вината винаги е някъде там извън теб в нещо неопределено, и никога не е поне малко твоя. Да бъдеш “против” само по себе си носи отрицателно значение, а не положително отношение. И макар да изразява желание за промяна, това е по-скоро желание за премахване на старото, без да е ясно с какво точно ще бъде заменено. Желание за разрушаване, без да се знае какво ще бъде изградено на освободеното място.

А именно новото е това “за”, което трябва да търсим, вместо да се съсредоточаваме само върху “против”. Много по-трудно е да бъдеш “за”, да намериш алтернатива, да предложиш решение на проблема. А още по-трудно е да се заемеш с изпълнението на това решение. Защото това изисква поемане на отговорност, риск. Изисква действие, а не стоене на едно място и мрънкане, че нещо не е наред. Всеки човек има нужда точно от това – да открие своето “за”, за което да се бори в живота, а не само да се оплаква от трудностите. Да се заеме да осъществи някаква, макар и съвсем малка промяна към по-добро, а не само да говори против лошото. След като е посочил проблемите, да търси решения за тях и да реализира тези решения, въпреки несигурността на успеха.

И най-важното: да не стоим да чакаме да дойде вълшебната фея и за миг да оправи всичките ни проблеми. Защото и децата знаят, че вълшебни феи има само в приказките и защото дори и там след 12 часа магията изчезва и на нейно място идва реалността. Вълшебната пръчица е в твоите ръце, тайните заклинания в твоя ум, но могат да бъдат произнесени само от твоето сърце.

сподели ме