Промяната е често неприятна, но също така често и необходима. Да се придържаш към някакво установено старо положение, което очевидно вече не работи, е просто безсмислено, а колкото повече се отлага една промяна, толкова по-трудна става първата стъпка.

Всъщност промяната изобщо не е лоша, ако знаеш, че след нея ще дойде нещо по-добро. Проблемът е в това, че не знаеш, или поне не можеш да си напълно сигурен. Можеш само да се надяваш и да направиш каквото е според силите ти новото положение да е по-добро. Именно тази несигурност те кара непрекъснато да отлагаш промяната, докато не се стигне до момент, в който вероятността от провал в новото начинание ти се вижда по-малко плашеща от перспективата да си останеш в настоящото положение. А този момент понякога идва твърде късно.

Дори процесът на промяна не е чак толкова лош. Да, изпълнен е с несигурност, съмнения и неяснота, но и с много надежда, желание за успех и радост от малките победи по пътя. Промяната рядко се случва внезапно. Може някое внезапно събитие или случка да я задвижи, но последствията от него продължават да достигат до нас дълго време след като то е останало в миналото. Затова и промяната всъщност е един дълъг път, изпълнен с хубави и лоши моменти, с предизвикателства, провали и спечелени битки, разочарования и непрестанен стремеж и надежда за постигане на поставената цел.

И така в промяната може би най-трудно е решението да я осъществиш. Да направиш онази стъпка, след която знаеш, че няма да има връщане назад. А е толкова важно тази стъпка да дойде в правилния момент. И този момент обикновено идва още щом усетиш необходимостта от промяна, а не след една година чудене и внимателно обмисляне.

сподели бутон