- Изглеждаш щастлива!
- Сигурно защото съм.
- Каква е причината? Сигурно нещо се е случило?
- Не, няма причина. Просто така.
- Е, трябва да има нещо.

Скоро водих този диалог с една приятелка, а тя така и не ми повярва, че няма конкретна причина да съм щастлива.

Нуждаем ли се наистина от причина? От някаква определена случка? Според мен не.

Ако някакво определено събитие ни е направило щастливи, това, според мен, е временно и мимолетно. Ще продължи ден-два, може би седмица или дори месец, докато накрая споменът за събитието избледнее и се върнем отново към ежедневието. Според мен по-истинското и дълготрайно е щастието, което не е свързано с конкретна причина. Щастлив си просто така. Заради това, че си жив и здрав; че в семейството ти всички са живи и здрави и не се карат постоянно; че имаш работа, която ти позволява да се издържаш сам и поне малко ти харесва; че имаш приятели, които винаги се радват да те видят и с част от които можеш да споделиш всичко; че си намерил нещо, с което да се занимаваш през свободното си време, което наистина ти харесва и в което намираш смисъл; че живота е просто прекрасен, изпълнен с толкова много цветове, аромати, красота и усивки, които те заобикалят отвсякъде, стига да ги потърсиш; и знаеш, че дори и в момента нещо да ти липсва, това е само временно и ако много желаеш и положиш усилия нещата ще се оправят и ще се наредят така, както искаш, а може би дори и по-добре – така, както е най-добре за теб.

Затова – да! Щастлива съм! Без причина. И ти не се нуждаеш от причина, за да бъдеш щастлив!

бутони за споделяне