Правилата и ограниченията имат смисъл дотолкова, доколкото успяват да създадат някакъв ред в хаоса; минимални рамки, в които може да се действа свободно без да се нарушават правата или да се ощетяват по някакъв начин другите. Когато обаче надхвърлят тази си функция, те постепенно започват да пречат.

Първо ограничават творчеството и въображението, намирането на нови решения на съществуващите проблеми, на нови подходи и начини за действие, които може да са по-ефективни от настоящите. После затрудняват адекватната реакция в извънредни ситуации. Колкото и правила да бъдат измислени и въведени, те не могат да обхванат цялото многообразие на живота и да предвидят всяка възможна случка. А когато човек е свикнал да следва правила и попадне в ситуация, за която няма писано правило, той не знае как да действа, защото не е научен да търси решения, а само да следва предварително зададени му такива. Освен в наобичайни ситуации, правилата могат да пречат и в извършването на ежедневни дейности. Ако трябва да отделяш повече време за запонаването със и следването на правилата, отколкото за вършенето на някаква реална и носеща полза дейност, очевидно нещо не е съвсем наред. Както и ако трябва да спазваш откровено глупави или неприложими към конкретен случай, но задължителни предписания.

Обграден от прекалено много правила, човек започва да се чувства несвободен, лишен от правото да взема навременни и отговарящи на всяка специфична ситуация решения. А поради това и недооценен, лишен от доверието на другите към способността му сам да решава и да намира най-добрия възможен изход. Чувствайки се поставен в твърде ограничващи рамки, човек започва да търси изход от тях. Балансът между свободата и сигурността е много крехък. И рано или късно човек за почва да се пита колко още от личната си свобода е готов да жертва в името на една (илюзорна) сигурност. Колко още правила, правещи живота му по-подреден, но и по-лишен от спонтанност и въображение, е готов да следва.

бутони към социални мрежи