Вероятно знаеш, че мечтите не винаги се сбъдват. Всъщност сбъдват се много, много рядко. Може би си се отказал да се бориш за мечтите си или просто си ги забравил с годините. Или продължаваш да мечтаеш тайно, но само от време на време и сигурно дори не вярваш, че мечтите ти могат да се сбъднат някой ден. Мечтите може да ти се струват наивни, недостатъчно сериозни за реалността, в която живеем.

Вероятно затова не вярваш и в мечтите на другите. Може би ги поглеждаш с леко пренебрежение и съжаление, заради разочарованието, което “несъмнено” ги чака. Или пък искаш да ги предпазиш от същото това разочарование, от болката на несбъднатите мечти. Защото от тях наистина боли. Сигурно много ги обичаш и затова не им позволяваш да следват мечтите си – защото не искаш да ги видиш наранени, в един миг, когато мечтата се окаже невъзможна.

Само, че… някои мечти наистина се сбъдват (дори и “невъзможните”) и тогава забравяш болката от несбъднатите. И е по-добре да изгубиш една мечта след като си опитал и не си успял да я постигнеш, отколкото защото си послушал някой, който ти е казал, че е нереална. Затова не отнемай мечтите на другите. Те имат нужда от твоята подкрепа, за да се осмелят да ги сбъднат. Повярвай за миг заедно с тях и може би… може би мечтата ще стане реалност.

Не подхранвай наивните илюзии на хората, но и не убивай мечтите им.

share button