Понякога най-хубавите неща се случват точно когато не очакваме нищо. Може постоянно да се стремим към нещо, да се опитваме го постигнем, да полагаме много усилия и да даваме всичко от себе си, а то все да не се получава, въпреки цялото ни старание. И точно когато си кажем “да става каквото ще”, нещата изведнъж се получават тъкмо така, както ние сме искали.

Понякога в прекаленото си съсредоточаване върху някаква цел, просто губим поглед върху случващото се около нас. Не забелязваме, че може би това не е точният момент, че има независещи от нас обстоятелства, които ни пречат. В стремежа си да завършим нещо на всяка цена, изпускаме някой дребен, но важен детайл. Прекомерното желание за успех понякога ни напряга и ни кара да вършим грешки, които не бихме допуснали, ако бяхме спокойни.

Ако обаче приемем, че успехът и неуспехът са еднакво възможни, че в това всъщност няма нищо лошо и че е по-вероятно дори и да не успеем, да получим втори шанс, напрежението изчезва. Нещата започват да се случват с лекота. Успяваме да се съсредоточим върху непосредствената задача, с която сме заети в момента, без да се тревожим твърде много за крайния резултат. В края на краищата щом вършим всяка отделна задача добре, би трябвало и резултатът да е добър.

Понякога просто трябва да дадем шанс на нещата да се случват от само себе си; да им помагаме да се случат и да ги подтикваме, но без да настояваме твърде много; и те сами ще се наредят по най-добрия възможен начин.

бутони към социални мрежи