Цената на подаръците не се измерва в левове, а в обичта и вниманието, вложени в тях. Най-хубавите подаръци, които съм давала и получавала, не са стрували (почти) нищо.

Албум (от онези старите със страници от твърда тъмно зелена хартия) с налепени снимки и забавен текст към всяка от тях. Десет-минутно клипче, в което рецитирам детски стихчета за рожденния ден на мама (нормално за първокласник, но да се опиташ да изпееш “Мила моя мамо” без да се засмееш нито веднъж, е почти невъзможно, когато си на 25, пробвала съм). 365 листчета с хубави пожелания, поставени в стъклена купичка, от която да си теглиш по едно всеки ден в продължение на година (писах ги до 2 през нощта, после реших, че бели не са достатъчно хубави и искам да ги оцветя – малко късно – вече ги бях нарязала). Книга, която знам, че човекът би се интересувал да прочете, но никога не би си купил сам. Талон за платен 1-ви урок от курс, на който знам, че човекът би искал да се запише, но все не го прави, защото се чуди дали ще му хареса и дали ще се справи. Картичка с много специално пожелание.

За да правиш такива подаръци на някого, трябва да го познаваш много добре. Трябва да знаеш какво има нужда да чуе в момента, за да можеш да му го пожелаеш. Трябва да знаеш какво го вълнува, от какво се интересува, за какво мечтае. Не са много хората, на които мога да направя подобни подаръци. Но знам, че те са истински приятели, а не просто добри познати.

Винаги ми е било трудно да избирам стандартни подаръци, да трябва да купувам нещо само защото така трябва и така е редно, без всъщност да нямам ни най-малка идея от какво има нужда човека или на какво ще се зарадва. Изобщо не мога да преценявам размера на дрехите. С парфюмите винаги има риск да сбъркаш, освен ако не знаеш точно какво използва човека, в който случай той и без това си има такъв парфюм, за какво му е втори. С бижутата пък някои предпочитат по-изчистени, други по-екстравагантни, но винаги има риск подаръкът ти да бъде сложен веднъж и после дълго време да стои на дъното на някоя кутийка.

Все пак понякога се налага да се правят и такива подаръци, стандартни, вършат работа и хората могат дори и да им се зарадват. Но когато получат различен подарък, много личен и само за тях, реакцията им е по-различна и радостта някак по-истинска. И дори и другите да не разбират какво пък му е чак толкова специалното, подаряващият и този, който е получил подаръка си знаят и не е нужно да се разбират с думи – една прегръдка е достатъчна. Усещането да дадеш или да получиш такъв подарък е прекрасно.

Има и някои подаръци, които се случва да не оценяваме достатъчно. Като например подаръците, направени от някой, който няма възможност да ни подари нещо голямо и скъпо, но толкова много ни обича, че би дал всичко, за да може да го направи. Може би и ти имаш в най-долното чекмедже на скрина или забутани в някой рафт на гардероба 10 чифта чорапи или сапуни/ шампоани/ дезодоранти с неизвестна марка и съмнително качество (така де – за момченца и момиченца се полагат различни подаръци). Подарени от баби, дядовци, лели, стринки и кой ли още не за рожденни и именни дни, Коледа и всеки друг празник, изискващ учтивата размяна на подаръци. Израз на искрената им загриженост за топлите ти крака и личната ти хигиена, с други думи – за твоето здраве. Истината е обаче, че зад тези подаръци може да се крие наистина много топлина и обич.

Следващият път, когато трябва да избереш подарък, помисли си какво наистина би зарадвало този човек. Дори и да е някакъв съвсем дребен жест, сигурна съм, че ще го оцени, а това ще зарадва и теб. Следващият път, когато получиш подарък, знай, че дори и да не е уцелен точно, със сигурност в него е вложена много обич и внимание. Ако пък някой ти подари твоята мечта – една прегръдка е най-доброто “Благодаря!”.

бутон за сайт