“По Коледа стават чудеса.” Знаеше, че хората често използват този израз по това време на годината и всеки път, когато го чуеше му ставаше забавно. Защото знаеше, че не е истина.

В тихия следобед Дядо Коледа се беше отпуснал в удобния фотьойл и бавно отпиваше от горещия чай. Няколко минутки спокойствие преди най-натоварената вечер в годината. Загледа се в кристалната топка, в която имаше умален модел на земята, за да може да наблюдава кои деца са послушни и заслужават подарък. А на земята, както винаги се случваха интересни неща…

Всички вече се бяха качили и шофьорът на автобуса тъкмо беше запалил мотора – време беше да тръгва. Тогава видя младата жена, която тичаше към него едва поемайки си дъх. Носеше в едната си ръка тежък сак, а на другото рамо – дамска чанта; лицето й беше поруменяло от студа. Спря се пред автобуса и заговори забързано:
- Дали ще ви се намери едно свободно място?
- Съжалявам – погледна я съчувствено шофьора. – Целият автобус е пълен, дори резервните места са заети.
- Но това е последният автобус! Ако не тръгна сега, ще изпусна празниците! Нямах възможност да си взема билет по-рано… Какво ще правя тук сама? Трябва да се прибера при семейството си! Моля ви!
- Съжалявам – повтори той и протегна ръка към копчето за затваряне на вратите, но един глас от вътрешността на автобуса го спря.
- Чакайте! Аз пътувам с малкия си син… ще седне в мен и седалката до мен ще се освободи. Пуснете момичето да се качи.
Шофьорът се замисли за миг и махна с ръка.
- Качвайте се.
- Благодаря ви! Много ви благодаря! – лицето й грейна в усмивка. Жената, отстъпила й място също се усмихваше. Както и всички в автобуса.

Шестимата ставаха все по-изнервени с всяка изминала минута. Чакаха вече близо час, а храната им все още не пристигаше, въпреки че няколко пъти бяха подсещали сервитьорката. Поне да си бяха поръчали нещо сложно, а то – само по една салата. На всичкото отгоре им бяха дали маса до вратата и всеки път, когато някой я отвореше, вътре връхлиташе страшен студ. Добре поне, че компанията беше весела.
Тъкмо се канеха да протестират пак, когато сервитьорката се появи отново – този път, носейки отдавна направената поръчка. Всичко беше сервирано, но след секунди тя се появи пак.
- Виждам, че май ви е студено, тук до врата. Надявам се това да ви постопли малко.
И постави на земята вентилаторна печка, която включи в един доре прикрит контакт.
Зарадваха се, но с това изненадите не приключиха. След секунди сервиторката се появи отново – усмихната и с бутилка вино в ръка.
- А това е от заедението. Извиняваме се много за забавянето на поръчката и изобщо за всички неудобства. Двама от готвачите не дойдоха днес и се наложи ние да вършим тяхната работа. Това не ни оправдава, затова извинявайте още веднъж.
След това обяснение и милия подарък, всички бяха готови да простят забавянето и ниските температури. А и нямаше да оставят толкова дребно нещо да им развали натроението. Тръгнаха си със смях, прегърнаха се за довиждане и си пожелаха “Весели празници!”. Сервитьорката прибра оставения бакшиш и се усмихна. Очакваше шефът й да се намръщи за това, че сами са решили да направят този жест към клиентите, без да го питат. Но се оказа, че греши – той само се усмихна и каза “Браво! Така поне не сме ги изгубили завинаги и има шанс да дойдат пак.”

Тя се усмихна и натисна “Send”. Беше доволна, че е взела решение. Не знаеше дали е правилно, но само времето щеше да покаже.
В едно обаче беше сигурна – че в предстоящата година няма да си позволи толкова много пропуснати мигове, ще използва всяка възможност, за да не се пита после “какво щеше да стане ако…” Дълго време се беше колебала, макар да знаеше отговора отдавна. Беше го получила от една песен и от един случаен коментар на приятелка, изречен по съвсем друг повод. Но всъщност нямаше нищо случайно – винаги получаваме отговорите, от които се нуждаем, стига да умеем да слушаме и да разчитаме знаците.
Въведе името и паролата си и натисна “Enter”. “Имате едно непрочетено писмо” Още щом видя подателя, сърцето му заби учестено. Отвори мейла и се зачете. Прочете го няколко пъти, за да се увери, че е истина. Толкова време беше чакал този отговор! Усмихна се. Новата година щеше да започне прекрасно. С едно ново и вълнуващо начало, което щеше да им донесе вълшебни моменти.

По Коледа не стават чудеса. По Коледа хората ПРАВЯТ чудеса. Може би ако го разберат, ще стане така, че за тях всеки ден да е Коледа…

*направено по действителен случай, както се казва, и мъъъничко поукрасено :)

споделяне на връзка