По принцип не говоря много. Но пък умея да слушам и да задавам правилните въпроси, а отговорите оставям на хората да си ги намерят сами. (Така са ми казвали, пък колко е вярно…) Когато заговоря обаче за нещата, които пиша, за оптимизма, за това как трябва да търсим красивото и доброто около нас, нещата се променят. Вчера, например, се опитвах да обяснявам за това как вечер, вървейки към вас е по-добре да си мислиш „колко красива е луната“, отколкото „леле, какъв е студ“; за това колко е красиво магазинчето с цветя до работа; за една жена, която видях, докато чаках за една среща, и която си играеше с детето си, което подхвърляше един розов балон. И можех още доста да продължа с обясненията.

Казват, че когато говориш за нещо, което правиш с желание, удоволствие, страст, гласът ти се променя и в очите ти се появява малко по-различно пламъче. Виждала съм го в други хора и не знам как, но веднага се усеща. И макар че често се съмнявам, ми се иска да мисля, че за себе си съм го намерила. Още не знам как да ти помогна да намериш своето, или по-точно как да те убедя да започнеш да го търсиш. Но няма да се отказвам.

А за тези, които сте го намерили – не му позволявайте да угасне!

сподели бутон

Още по темата:

1. Очите
   Търся очите на хората. Цветовете им. А те ги крият зад черни слънчеви очила. Търся цвета на чисто кафе, черна нощ, течен шоколад, мляко с...
2. Моите мънички радости
   Преди време бях писала за една идея: Тефтерче с радости. Ето какво бих написала аз в него през изминалите седмици, ако имах такова:...
3. Всеки може да стане оптимист!
   Дали и как ще станеш оптимист избираш ти. Никой друг не може да ти даде отговор. Аз мога само да ти кажа, че ТИ можеш...
4. Мечтай!
   Не забравяй мечтите си! Никога! Стреми се към тях! Винаги! Някой беше казал, че мечтите затова са мечти, защото не се сбъдват. Има само един...
5. Приятелствата
   Казват, че прителите идват в живота ни, когато имаме нужда от тях и след това си отиват. ...