„Според анкетата, извършена от института Галъп в 140 държави… българите, наред с гражданите на Зимбабве, Египет и Хаити, са най-песимистично настроени в цял свят.“*

Когато прочетох заглавието се поколебах дали въобще да отварям цялата статия – просто този ден бях в много добро настроение и не исках да си го развалям с подобни неща. Само няколко минути по-късно статията беше отворена, прочетена и набързо затворена, а аз продължих упорито да си търся хубави новини в интенет пространството. Но ако си решил да пишеш за оптимизъм, прочетеното не се забравя така лесно. Чудех се известно време какво да правя с тази информация – да я игнорирам и да се престоря, че не съм попадала на нея и изобщо не съществува, или да кажа нещо по въпроса. Опитах се да намеря нещо положително в цялата история. Но единственото, което ми хрумва, е че тя доказва необходимостта от един такъв оптимистичен блог ;)

Ако бях участвала в изследването, разбира се щях да кажа, че съм оптимист. Мисля, че следващата година ще мога да се срещам малко по-често с приятели, да пътувам малко повече; ще съм здрава, а и моето семейство също; ще имам по-хубава работа, може би в същата фирма, но вероятно с по-висока заплата; този блог ще има много повече читатели-оптимисти и ще подължавам да пиша с удоволствие; и ще виждам много повече усмихнати хора по улиците. Оптимист съм и за по-глобални неща, като развитието на страната и дори на света – и въреки че подобрението и разрешаването на проблемите може да отнемат известно време, вярвам, че това ще се случи рано или късно.

А ти? Ако беше участвал в подобно изследване какво щеше да отговориш? Песимист? Или оптимист? Наистина ли всичко е толкова зле, че не можеш да откриеш никаква радост и надежда в живота? Или напротив – виждаш слънцето в края на тунела и си готов да положиш малко усилия, за да стигнеш до него; а дори и да подадеш ръка на някого и да му помогнеш също да стигне до светлината?

*Източник: http://www.rusenews.eu/news,1,24387.htm

бутони за споделяне

No related posts.