Оптимизъм в песимизма
„Според анкетата, извършена от института Галъп в 140 държави… българите, наред с гражданите на Зимбабве, Египет и Хаити, са най-песимистично настроени в цял свят.“*
Когато прочетох заглавието се поколебах дали въобще да отварям цялата статия – просто този ден бях в много добро настроение и не исках да си го развалям с подобни неща. Само няколко минути по-късно статията беше отворена, прочетена и набързо затворена, а аз продължих упорито да си търся хубави новини в интенет пространството. Но ако си решил да пишеш за оптимизъм, прочетеното не се забравя така лесно. Чудех се известно време какво да правя с тази информация – да я игнорирам и да се престоря, че не съм попадала на нея и изобщо не съществува, или да кажа нещо по въпроса. Опитах се да намеря нещо положително в цялата история. Но единственото, което ми хрумва, е че тя доказва необходимостта от един такъв оптимистичен блог ;)
Ако бях участвала в изследването, разбира се щях да кажа, че съм оптимист. Мисля, че следващата година ще мога да се срещам малко по-често с приятели, да пътувам малко повече; ще съм здрава, а и моето семейство също; ще имам по-хубава работа, може би в същата фирма, но вероятно с по-висока заплата; този блог ще има много повече читатели-оптимисти и ще подължавам да пиша с удоволствие; и ще виждам много повече усмихнати хора по улиците. Оптимист съм и за по-глобални неща, като развитието на страната и дори на света – и въреки че подобрението и разрешаването на проблемите може да отнемат известно време, вярвам, че това ще се случи рано или късно.
А ти? Ако беше участвал в подобно изследване какво щеше да отговориш? Песимист? Или оптимист? Наистина ли всичко е толкова зле, че не можеш да откриеш никаква радост и надежда в живота? Или напротив – виждаш слънцето в края на тунела и си готов да положиш малко усилия, за да стигнеш до него; а дори и да подадеш ръка на някого и да му помогнеш също да стигне до светлината?
*Източник: http://www.rusenews.eu/news,1,24387.htm
Още по темата:
- Защо по света са оптимисти? – 1 част
Оптимист съм, защото виждам толкова много доброта в хората около мен. Всеки път, когато се усмихна, получавам още по-голяма усмивка в тоговор. Затова нека търсим... - Защо по света са оптимисти? – 2-ра част
Аз съм оптимист за света и за всичко в него. Оптимист съм, защото знам, че имам времето и способността да постигна всичко, което пожелая. Оптимист... - Защо по света са оптимисти? – 3та част
Всеки ден виждам оптимизъм на най-невероятни места. На места, където той не би трябвало да може да съществува. Вярвам, че оптимизмът е личен избор. Оптимист... - Оптимизъм и щастие
Щастие: чувство и състояние на пълно задоволство, удовлетворение от живота. Истината е, че да си оптимист не означава да си щастлив и усмихнат през цялото... - Формиране на оптимизма/ песимизма при децата
Проучванията показват, че децата са много по-големи оптимисти от възрастните. И макар и те също да изпадат понякога в депресия, основната разлика е, че те...
5 Коментара на “Оптимизъм в песимизма”
Ha: 2 юни , 2009, 10:57
Zdravei, milichka, ima nova blog igra v internet prostranstvoto. Predizvikah te da uchastvash i ti :) Vij koya durjava ti s pada tuk: http://www.bilyana.net
Hubav den i mnogo usmivki :)
Ha: 4 юни , 2009, 10:21
[...] друг пост за този ден, но след един коментар на предишен пост и в следствие на обещанието, което съм си дала (повече [...]
Ha: 9 юни , 2009, 10:21
Здравей! Видях блога ти благодаряние на Биляна :) и много се зарадвах. Аз също съм оптимист, влюбена в живота и не само в него, вярвам, че нещата рано или късно могат да се поправят, също така вярвам, че ако подадеш ръка на някого, някога доброто ще ти се върне и мисля, че ще стана редовна твоя читателка!
Поздрави!
Ha: 9 юни , 2009, 18:19
Благодаря за хубавите думи, Мария! Радвам се, че намерих още един оптимист :)
Ha: 10 юни , 2009, 10:56
:) аз също!
Добави коментар