Някога, когато беше малък, всичко беше по-лесно.

Можеше да се смееш безгрижно на глас и смехът ти да кара всички хора неоколо да се усмихват, дори и непознатите. Можеше да плачеш, когато те боли или някой те е наранил и не се налагаше да криеш сълзите си. Но като цяло тъгата не траеше дълго, защото светът беше пълен с прекалено много хубави неща, които ти предстоеше да откриеш и нямаше време да бъдеш нещастен.

Можеше всеки ден да измисляш нови игри и никога не ти беше скучно, защото всяко нещо около теб се превръщаше в най-интересното нещо на света в момента, в който го докоснеше. Тогава не знаеше да лъжеш и прямите ти думи може понякога да са звучали твърде жестоко, но пък винаги бяха искрени.

Не ти се налагаше да играеш с някой, когото не харесваш. Но когато харесаше някой, беше готов да разделиш с него всичките си играчки, защото така играта ставаше много по-хубава. Всъщност когато харесаше някой, изобщо не се страхуваше да му го кажеш (е може би съвсем мъничко). А една невинна целувка по бузката значеше много.

Така беше някога, а после… После поиска да пораснеш и…

А дали същност сме пораснали?

бутони към социални мрежи

Още по темата:

1. Не се страхувай да си оптимист!
   Разочарованията са част от живота - не позволявай на страха от тях да ти пречи да мечтаеш и да сбъдваш мечтите си....
2. Може би оптимистично…
   Бях започнала да пиша един постинг за това, че всеки може да бъде оптимист. Днес трябваше да го довърша, само че не можах… защото в...
3. Винаги искрена усмивка
   Ако нещо написано тук ти е помогнало да се усмихнеш значи съм успяла. Защото само искрената усмивка е заразителна и може да предизвика усмивка у...
4. Мечтай!
   Не забравяй мечтите си! Никога! Стреми се към тях! Винаги! Някой беше казал, че мечтите затова са мечти, защото не се сбъдват. Има само един...
5. Би ли повярвал?
   Да, не съществувам 358 дни в годината. Но последната седмица на декември, точно между Коледа и Нова година, аз оживявам. През останалото време съм един...