Живеем в свят, изграден от цифри и числа. Цифрите управляват времето ни, отмерват отлитащите секунди, минути, часове. Сменят дните в календара, откъсват листите с месеците му, а когато падне и последният, пак цифри преброени наобратно, извикват новата година. Цифрите в будилника ни будят сутрин, казват ни кога е време за обяд, среща със приятел и накрая вечер ни приспиват.

Цифрите управляват и парите ни. Съставят заплати, изваждат сметки – ток, вода, парно и т.н. Пресмятат печалби и загуби, търсят счетоводни баланси. Цифрите диктуват стоките, които ще си купим от магазина и дали изобщо ще си вземем нещо. От тях зависи и лятната ваканция, а и размерът на подаръците за рождени дни и Коледа.

С цифри мерим разстояния, творим статистика. Превърнали сме всичко в математика. Дори компютрите не може да ги има без нули и единици.

И с вечното си притеснение за цифрите, за време, за пари, за разстояния, сме забравили, че сме просто хора. Че цифрите не са най-важното. Часът няма значение, когато просто трябва да помогнеш на приятел. И когато сте заедно и на теб ти е приятно, не те е грижа, че секундите летят. И нулите в заплатата не ти купуват щастие, а само вещи, нетрайни при това. Размерът на печалбата отстъпва мъничко на заден план пред безопасността на производството и грижа за околната среда.

А с нулите и единиците можеш да изпратиш виртуална усмивка, но не и да докоснеш нечие лице, не и да дадеш истинска прегръдка, от която понякога така много се нуждаем.

share button