Понякога си задаваме въпроси. Безсмислени въпроси. Какво щеше да стане ако…? Ако бяхме решили да отидем в друг град? Ако бяхме учили нещо друго? Ако бяхме приели друго предложение за работа? Ако бяхме казали на някого това, което толкова много искахме да му кажем? Ако бяхме премълчали думите, за които сега съжаляваме? Ако бяхме приели поканата и бяхме излези, вместо да си стоим вкъщи? Ако бяхме отишли някъде другаде, а не точно там? Дори ако просто бяхме минали по друга улица?

Но когато си задаваме тези въпроси вече е малко късно. Всъщност съвсем късно, защото те са останали в миналото, а миналото не може да се промени. Няма как да знаем какво щеше да стане “ако…” Може би и не е нужно. Защото някои от отговорите може и да ни харесат, но по-голяма част от тях със сигурност няма. Трябва просто да приемем решенията, които вече сме взели, да се опитаме да повярваме, че те са били най-правилните за нас в даден момент и да престанем да съжаляваме за нещо, което (не) се е случило.

И ако искаме в бъдеще да не си задаваме въпроса “какво би било ако бях направил еди-какво-си?” просто трябва да се научим да действаме сега. Да не отлагаме нещата за момент, който така и не идва. Или идва, но вече е прекалено късно. Да правим и казваме това, което искаме и това, което чувстваме, че е правилно. Защото е малко вероятно действайки по този начин да направим нещата по-зле, отколкото са. Дори и нещата да не се получат така както ни се иска, най-малкото после няма да се питаме “ами ако…”

След години ще съжаляваш повече за нещата, които не си направил, отколкото за нещата, които си направил. – Марк Твен

сподели бутон