Често мислим за нещата, които нямаме, които ни липсват, които не ни достигат, за да сме щастливи и доволни от живота. Но колко често се замисляме за нещата, които имаме?

За семейството си, за приятелите, за хората, които ни обичат и които ние обичаме, макар от време на време да се караме за дреболии. За работата, която може и да не харесваме съвсем, но все пак е по-добре, отколкото без нея. За дома си, който колкото и да е малък може да ни даде подслон и уют. За красотата на природата, за това, че имаме сетивата да я видим, чуем, докоснем. За хубавите, споделени моменти, които сами можем да си създаваме с малко повече въображение и творчество.

Ако се замислим, ще видим, че нещата, които имаме са много повече и много по-важни от нещата, които нямаме. Остава само да се научим да ги ценим и да сме благодарни за тях, а не просто да ги приемаме за даденост.

сподели ме