След цялото това слънце напоследък за един ден всичко се промени и изведнъж стана толкова мрачно и сиво. Или поне на пръв поглед. Защото дори и когато небето е покрито с облаци, листата на дърветата продължават да греят в жълто, лилаво, червено, сякаш за компенсация и да не ни е съвсем тъжно.

Дори и на вън да не спира да вали, пак можеш да имаш едни приятни и усмихнати дни. След лудото лято, в което не си искал да останеш и за миг затворен вкъщи, сега можеш да потърсиш уюта и топлината на дома. Завит под одеялото да слушаш как дъждът звъни по стъклото на прозореца и да знаеш, че няма за къде да бързаш; не е нужно да излизаш и затова можеш да си го оставиш на спокойствие да си вали и водните капки да отмият умората. Една хубава книга, с която не усещаш как времето минава. Или филм, който винаги си искал, но все не ти е оставало време да гледаш. Тиха музика, в съответствие с настроението. Уханието на домашно приготвен сладкиш. Чаша горещо кафе или ароматен чай с мед и лимон.

И усмивка. Защото няма нищо по-хубаво от лошото време.

бутон за сайт