Цял живот чакаме нещо… Докато сме малки, чакаме да пораснем. Чакаме да завършим училище. Чакаме да ни приемат в университет, а след това чакаме да го завършим. Чакаме да се влюбим в някой или някой да се влюби в нас. Търсим идеалния човек. Когато тръгнем на работа, започваме да чакаме уикенда. А още от рано в неделя с нежелание чакаме да дойде понеделник. Щом дойде май месец вече чакаме лятната ваканция. Но когато излезем в почивка, постоянно мислим, че тя скоро ще свърши. След почивката се връщаме отново на работа и започваме да чакаме коледните празници и новата година. През зимата чакаме пролетта, а през пролетта – лятото. Щом завали, очакваме слънцето, а когато то се покаже отново търсим облаче, което да го скрие. Чакаме разрешение. Чакаме някой да ни каже какво да правим. Чакаме някой друг да направи първата крачка. Чакаме… и понякога сами не знаем какво.

Непрестанно чакаме нещо и се чудим защо никога нищо не ни се случва. А просто погълнати от поредното очакване не забелязваме нещата, които ни се случват. Забравяме да живеем тук и сега. В настоящия момент, когато „животът ни се случва, докато си правим планове за бъдещето“.

Да, и на мен ми се иска да съм вече в отпуска. Но до тогава има още една седмица и смятам да изживея всеки един ден от тази седмица, а не просто да го прекарам в очакване. Защото почивката ще дойде, независимо дали я чакам или не. И защото никой няма да ми върне тази една седмица и да ми позволи да я изживея по друг начин. Защото ако спра да чакам, ако се огледам около себе си и ако започна да живея за една седмица могат да ми се случат много прекрасни… и неочаквани неща!

сподели бутон

No related posts.