Нещата, с които сме свикнали, често приемаме за даденост. Работата си, хората, с които сме заобиколени и техните чувства към нас, здравето си, дори и светът, в който живеем. Рядко се замисляме над тези неща и за да осъзнаем колко са ценни те за нас, е необходимо да се случи нещо различно. Едва, когато се разболеем, оценяваме здравето си. Когато сме раделени от любим човек, разбираме колко много го обичаме. Когато можем да изгубим работата, която уж не понасяме, осъзнаваме, че тя не е чак толкова лоша. Когато съществуването на света такъв, какъвто го познаваме, бъде заплашено от някой природен катаклизъм или война, се оглеждаме около нас и разбираме колко хубав е той всъщност.

Вместо все да чакаме някакви външни фактори да ни припомнят колко крехка е реалността и колко крехки сме самите ние, трябва да се опитаме да запомним това и никога да не го забравяме. Да не приемаме нищо за даденост, а всеки ден да сме благодарни, че го имаме и да се стремим да го съхраним и развием. Да не приемаме за даденост чувствата си, а да ги подхранваме и обогатяваме. Да не приемаме за даденост здравето си, а да го пазим и да се грижим за него. Да не приемаме за даденост ежедневието си, а да внасяме в него спонтанност и приятни изненади и да го насочваме в посоката, която желаем. Да не приемаме за даденост света около нас, а да му се радваме и да го преоткриваме всеки ден, знаейки, че самото му съществуване е истинско чудо.

share button