Не давай сивото да се завръща!*
мар.04, 2010 в
Лични усмивки, Подариха ми усмивка
Когато сивото избяга
и слънце над света проблесне,
тъгата от лицето пада,
да се усмихнеш става лесно.
Градът не ти изглежда грозен,
а неусетно станал цветен.
Не си намръщен и сериозен,
ако в сърцето носиш песен.
И всички грижи и проблеми
разтварят се във светлината.
Очите греят озарени
и по е леко на душата.
А другите го забелязват
и на усмивката отвръщат.
Дори и слънцето ти да залязва
не давай сивото да се завръща!
* Провокирано от „Когато сивото избяга“. Някак много съвпадна с мислите и чувствата ми през миналата седмица и просто така се получи…
No related posts.
Добави коментар