Когато сивото избяга
и слънце над света проблесне,
тъгата от лицето пада,
да се усмихнеш става лесно.

Градът не ти изглежда грозен,
а неусетно станал цветен.
Не си намръщен и сериозен,
ако в сърцето носиш песен.

И всички грижи и проблеми
разтварят се във светлината.
Очите греят озарени
и по е леко на душата.

А другите го забелязват
и на усмивката отвръщат.
Дори и слънцето ти да залязва
не давай сивото да се завръща!

* Провокирано от “Когато сивото избяга”. Някак много съвпадна с мислите и чувствата ми през миналата седмица и просто така се получи…

споделяне в социални мрежи