Когато сивото избяга
и слънце над света проблесне,
тъгата от лицето пада,
да се усмихнеш става лесно.

Градът не ти изглежда грозен,
а неусетно станал цветен.
Не си намръщен и сериозен,
ако в сърцето носиш песен.

И всички грижи и проблеми
разтварят се във светлината.
Очите греят озарени
и по е леко на душата.

А другите го забелязват
и на усмивката отвръщат.
Дори и слънцето ти да залязва
не давай сивото да се завръща!

* Провокирано от „Когато сивото избяга“. Някак много съвпадна с мислите и чувствата ми през миналата седмица и просто така се получи…

споделяне в социални мрежи

Още по темата:

1. Слънце
   Но най-много от всичко, слънцето обича да се оглежда в очите на хората. То е още дете и не разбира защо хората носят черни слънчеви...
2. Слънчево жълто
   Прави ми впечатление напоследък, че хората все се оплакват колко било мрачно, тъмно и сиво, как непрекъснато валяло, а не забелязват прекрасните, топли цветове на...
3. Очите
   Търся очите на хората. Цветовете им. А те ги крият зад черни слънчеви очила. Търся цвета на чисто кафе, черна нощ, течен шоколад, мляко с...
4. Зимни пейзажи, рисувани с думи
   Само за два дена София се превърна в истинска зимна приказка. Като започна да вали – два дена и две нощи – няма спиране. Тихо,...
5. Есенно небе
   Залезът е приказно красив - слунцето винаги е било отличен художник, а белите облаци са чудесно платно, по което да си поиграеш с цветовете. Чудя...