“Мравки и богове” е книга-пъзел, която постоянно ти подхърля парченца от миналото, настоящето и бъдещето, които само бегло загатват историята, криеща се зад тях. Всеки елемент от пъзела е с изщни контури, безупречен до съвършенство и малко по малко запълва цялостната картина. И някъде по средата на книгата, когато ти се струва, че картината е сглобена, че тайната е разкрита и няма какво повече да очакваш от тази книга, осъзнаваш, че всичко едва сега започва. Че всяка следваща тайна крие зад себе си друга, още по-дълбоко скрита и още по-жестока. А крайната картина е тъмна и мрачна и малкото бели елементи от пъзела изглеждат странно не на място.

Чрез историята на един род и едно малко градче “Мравки и богове” всъщност разказва историята на България от края на втората световна война до наши дни. История, пълна с много болка и много предателства. История, която търси, но така и не успява да намери отговора защо хората, поставени в едни и същи условия, действат по различен начин – едни се борят за идеалите си, дори и това да им струва живота, други рано или късно се поддават на страха за себе си, за семейството си, за имота си, а трети се възползват от ситуацията и употребяват другите за лична изгода. А зловещата констатация е, че и днес нищо не се е променило. И че ако някъде все пак има бог, той едва ли обръща повече внимание на дребните ни борби и тревоги, отколкото ние обръщаме внимание на мравките.

“Мравки и богове” е идеално написана книга. Всяка една сцена е изградена перфектно, без нито една излишна дума или жест, които да стоят изкуствено. И незнайно защо ми напомняше на сцени от театрално представление, чиито постановчик, обаче, напълно е разбъркал последователността. В книгата се преплитат безкрайно много сюжетни линии и въпреки цялото прескачане между минало, настояще и бъдеще, човек никога не губи нишката. И никога не губи интерес, защото податките за случилото се накрая само будят любопитство за събитията, довели до този край. А тъмните тайни са толкова много, че тъкмо когато решиш, че вече знаеш всичко, от някъде изниква още една, за която съвсем си забравил.

Докато четях книгата не можеше да не направя паралел с „Изходът” на Зарев, която описва същия период от историята ни. Но докато „Изходът” е много по-психологическа и с малко на брой главни герои, “Мравки и богове” просто те засипва с безброй лични истории, коя от коя по-трагични и не те оставя да си поемеш дъх. Подобно на Крум в „Изходът”, който си непрекъснато си задаваше въпроса „Защо хората не искат да бъдат щастливи?”, в „Мравки и богове” един от героите се пита „Защо хората не искат да вървят към светлото бъдеще?” Но нито един от двамата не успява да прозре, че щастието има различни измерения и всеки има свое разбиране за него, а „светлото” за едни бъдеще, може да бъде много мрачно за други.

Ревю в “Книголандия”.

бутон за социални мрежи