Преди време бях писала за една идея: Тефтерче с радости. Ето какво бих написала аз в него през изминалите седмици, ако имах такова:

Една майка, играеща с детето си, което държеше един розов балон.
Луната, показваща се от време на време иззад облаците и светлия ореол около нея.
Едно малко магазинче за ароматни свещи с много усмихната продавачка, която накара и мен да се усмихна в дъждовната вечер.
Две малки брезички точно пред офиса ни с позлатени листа, огрени от слънцето.
Една дълга разходка в планината – слънце, килим от листа, ромон на поточе.
Усмивката на един приятел.
Един невероятен залез, оцветени в розово облачета и небе, което става все по-лилаво със скриването на слънцето зад хоризонта.
Три гълъба, разхождащи се спокойно между хората, чакащи на спирката.
Едно момче, което изхвърли вече използваното билетче в кощето, но не улучи, върна се назад, вдигна го и го хвърли където трябва. Ще се радвам, когато един ден подобни неща вече не ми правят впечатление.
Една закъсняла роза, разцъфнала в края на ноември в един двор на една къща в центъра на София.
Изгревът, когато съм първа смяна и слънцето се прокрадва през клоните на дърветата точно срещу мен, докато вървя към спирката.
Надеждата, че и тук понякога нещата се получават.

бутони към социални мрежи

No related posts.