Моите мънички радости
Преди време бях писала за една идея: Тефтерче с радости. Ето какво бих написала аз в него през изминалите седмици, ако имах такова:
Една майка, играеща с детето си, което държеше един розов балон.
Луната, показваща се от време на време иззад облаците и светлия ореол около нея.
Едно малко магазинче за ароматни свещи с много усмихната продавачка, която накара и мен да се усмихна в дъждовната вечер.
Две малки брезички точно пред офиса ни с позлатени листа, огрени от слънцето.
Една дълга разходка в планината – слънце, килим от листа, ромон на поточе.
Усмивката на един приятел.
Един невероятен залез, оцветени в розово облачета и небе, което става все по-лилаво със скриването на слънцето зад хоризонта.
Три гълъба, разхождащи се спокойно между хората, чакащи на спирката.
Едно момче, което изхвърли вече използваното билетче в кощето, но не улучи, върна се назад, вдигна го и го хвърли където трябва. Ще се радвам, когато един ден подобни неща вече не ми правят впечатление.
Една закъсняла роза, разцъфнала в края на ноември в един двор на една къща в центъра на София.
Изгревът, когато съм първа смяна и слънцето се прокрадва през клоните на дърветата точно срещу мен, докато вървя към спирката.
Надеждата, че и тук понякога нещата се получават.
Още по темата:
- Срещи с доброто
Доброто е навсякъде около нас и във нас. Трябва само да отворим очите и сърцето си, за да го видим. Не е нужно да е... - Малки красиви моменти
Едно букетче от полски цветя, набрани от полянката срещу офиса, поставени в пластмасова чашка за кафе върху една лилава салфетка, изрязана като снежинка, сложена върху... - Има дни, в които…
Има дни, в които се будиш с усмивка и тя остава на лицето ти през целия ден. В такива дни обичаш живота такъв, какъвто е.... - Слънце
Но най-много от всичко, слънцето обича да се оглежда в очите на хората. То е още дете и не разбира защо хората носят черни слънчеви... - Сутрин
Събуждам се и търся утрото в небето. Само на изток изсветлява, на запад е още нощ. Трябва ти простор, за да видиш контраста. Вече не...
2 Коментара на “Моите мънички радости”
Ha: 2 дек , 2009, 19:24
Това ми напомни „Вино от глухрчета“ на Бредбъри. И там двете хлапета си водеха подобни тефтерчета, само че със статистика – „Това лято кихнах 78 пъти, спънах се 34, изядох 67 сладоледа“ :))) Тефтерчето за радости ме кефи също като тези от книгата :))
Ha: 2 дек , 2009, 21:17
Все се каня да я прочета тази книга… един ден и това ще стане :)
Добави коментар