Напоследък не ми е особено оптимистично. Тези, които ме познават го усещат (включително и по това, че спирам да им мрънкам да се срещнем), но мисля, че си личи и в нещата, които се опитвам да пиша. Има и такива моменти. Не знам защо допуснах този да продължи така дълго. И унесена във все едни и същи мисли, неосъществени разговори и въображаеми случки, пропуснах пролетта да премине край мен без да я забележа. Всъщност забелязах я; знаех, че е тук, но не можах да й се зарадвам и да я усетя истински.

Понякога е нужен приятел, за да ти каже истината, да те стресне малко, да те накара да се огледаш наоколо, да видиш нещата от друг ъгъл и да разбереш какво си причиняваш (и благодаря, че поне опита). Друг път дори и това не помага и трябва да си осъзнаеш нещата сам. И да вземеш решение да ги промениш.

Да повярвам отново, че животът е прекрасен. Да повярвам отново в мечтите си и в това, че един ден те ще станат реалност, макар и не точно по начина, по който си ги представях преди. Да повярвам, че точно аз заслужавам да бъда щастлива и мога да бъда щастлива. Просто вместо да мисля за миналото и изгубените в него надежди, трябва отново да започна да творя бъдещето, което желая. Да си припомня отново нещата, които ме вълнуват и радват, които правя с ентусиазъм и удоволствие. Да създам условия промените, които искам, да се случат, а не да чакам да станат от само себе си или някой друг да ги направи вместо мен. И отново да започна да забелязвам прецъфтяващите вече кестени и първите рози, разцъфнали в градинката.

Защото знам, че мога да се справя с това. Защото светът е прекрасен и не заслужава да изпускаш нито един миг от него, напротив – трябва да го изживяваш и да му се наслаждаваш. Защото след толкова много мрачни и облачни дни най-накрая, докато пиша това, изгря слънце.

сподели бутон

Още по темата:

1. Оптимистично на 3 годинки :)
   Днес „Оптимистично“ става на три годинки и като по чудо си спомних за рождения му ден, който предните две години все пропусках. Направо не ми...
2. Оптимистът обича живота, песимистът го познава.
   В морето от лоши неща, което ни заобикаля, дори и една коркова тапа, изникнала внезапно на хоризонта, може да ни се струва като спасителен остров....
3. Причина за щастие
   Затова – да! Щастлива съм! Без причина. И ти не се нуждаеш от причина, за да бъдеш щастлив!...
4. Пламъкът в очите
   По принцип не говоря много. Но пък умея да слушам и да задавам правилните въпроси, а отговорите оставям на хората да си ги намерят сами....
5. Може би оптимистично…
   Бях започнала да пиша един постинг за това, че всеки може да бъде оптимист. Днес трябваше да го довърша, само че не можах… защото в...