Лятото е пълно със слънце, вкусове и аромати. Всичко е по-наситено – цветовете, емоциите. Сякаш слънцето като огромен прожектор осветява света, за да ни покаже колко е хубав, за да привлече вниманието ни към истинските неща и да ни напомни колко са ценни. Само на слънчева светлина розите са най-вервени, небето – най-синьо, планините – най-зелени, а пясъците – най-златни. Само през лятото сладоледите са най-вкусни, фонтаните – най-игриви, а хората – малко по-усмихнати.

Лятото е с аромат на мащерка, диви треви и разтопена от жарта на слънцето борова смола. С мириса на необятно море и водорасли… и цаца с бира на плажа. С аромата на ванилов сладолед и силно кафе за събуждане след безънна нощ. Аромата на диви малини и пъпеш, току що разрязан на две. Аромата на съблазняващ парфюм по голите рамене на момичетата и на дезинфекциращ спирт по издрасканите колена на хлапетата.

Лятото е свобода. Свободата да тичаш по полето, упоен от аромата на диви цветя и билки. Свободата да лежиш с часове на някоя поляна, заслушан в песента на щурците, изгубил представа за времето. Свободата цяла нощ да броиш звездите и да посрещнеш изгрева с трепетно очакване за приключенията на новия ден. Свободата на птица в простора, на дете, подгонило пеперуда, на вятъра, погалил вълните.

бутон за споделяне