Покрай летните бури напоследък се сетих за едно свое стихотворение, публикувано за първи път тук. В началото може и да не е, но накрая става оптимистично ;)

Аз си мислех, че ще е само лятна буря.
Ще вали. Ще погърми за миг.
И изведнъж ще спре.
И пак ще грейне слънце.
Но сгреших.
Цял ден дъждът не спира.
Улиците се превърнаха в реки.
Колите си мечтаят да са лодки.
Дърветата дори са тъжни.
Цветчетата са паднали,
Обидени на липсващото слънце.
Птиците отстъпват пред песента на вятъра.
А сградите треперят от студа.

Аз си мислех, че ще е само лятна буря.
Ще плача.
Ще съм сама за миг.
И всичко ще отмине.
И пак ще съм щастлива.
Но сгреших.
Цял ден сълзите ми не спират.
В сърцето ми текат реки.
И ще ти трябва лодка, за да влезеш пак във него.
Ръцете ми дори са тъжни.
Клепачите се спускат над очите ми,
Обидени, че теб те няма.
И радиото все отбягва любимата ми песен.
Душата ми трепери от студа.

Аз си мислех, че ще е само лятна буря,
Но дъждът не спира и не спира.

И всичко се оказа само лятна буря.
Улиците блестят, окъпани от слънчеви лъчи.
Колите сякаш са се изпарили – от страх,
Да не би да разрушат отново красотата.
Листата на дърветата се смеят на синьото небе.
Цветята са откраднали и скрили в себе си
Най-розовия цвят, блестящ в дъгата.
Песента на птиците е истинска и свежа,
Като въздуха, в който отеква светлина.
А сградите излъчват топлина.

И всичко се оказа само лятна буря.
Сърцето ми блести, окъпано от нова обич.
Споменът за болката отдавна се е изпарил – без страх,
Че може би ще разруши отново любовта.
Ръцете ми се смеят, протегнати към синия ти поглед.
Очите ми откраднаха и скриха в себе си
Най-розовия цвят на твоята усмивка.
Любимата ми песен е истинска и свежа,
Изричана единствено от твоя глас.
Душата ми излъчва топлина.

И знам – ще има още много летни бури.
Ала след бурите ще грейва светлина.
Ала след бурите ще идва любовта.

бутони за споделяне