Тъкмо когато си мислиш, че ароматът на липи вече е изчезнал напълно от града до следващото лято, го откриваш отново. В някоя спотаена между високите панелни блокове градника. Край някоя непозната улица, по която минаваш за първи път. Или в крайните квартали, които постепенно настъпват към планината, а въздухът там все още е малко по-прохладен и чист. Ароматът залива града на вълни и дори и седмици след отдръпването му остават малки островчета, където все още може да бъде открит, подобно на останалите след дъжда локвички, които напомнят за пороя дълго след като е отминал. А ти оставяш прозореца отворен нощем, за да позволиш на липовия аромат тайно да се промъкне в стаята ти докато спиш и нежно да погали сънищата ти. Вдишваш дълбоко щом излезеш навън сутрин и се изпълваш с надежда денят ти да продължи така, както е започнал – с усмивка.

сподели ме