Понякога ранното ставане ти се отплаща за сънливостта и недоспиването с красиви изгреви. От две седмици насам това ми се случва почти всеки ден. Природата е всеки път различна, но винаги красива. Днес небето бе сякаш разделено на две половини – едната грееща в ослепително оранжево, а другата – с тъмно сини тежко надвиснали облаци. Двете половини се срещаха някъде там по средата, където оранжевото преливаше  в бледо розово, а дъждовните облаци изтъняваха до прозрачна мъгла, под която прозираше синьо небе. Красивият изгрев, ако успееш да го уловиш, е като обещание за един прекрасен, изпълнен с вълшебства ден. Пожелавам ти днешният да бъде такъв!

share button