„Дядо Коледа живееше на северния полюс в една малка къщичка, сгушена сред вечни снегове и ледове. Беше Бъдни вечер и той се подготвяше за пътуването си – облече дебелия червен кожух, сложи топлите ръкавички и накрая шапката с белия пискюл…”

- Тате, тате, какви са тия снегове и ледове?! На Северния полюс сега е 30 градуса. И за какво му е на Дядо Коледа тоя кожух, като всички деца знаят, че ходи по къси панталонки?

„Дядо Коледа излезе навън в тъмната нощ, а пред къщата нетърпеливо го очакваха впрегнатите в шейна елени. Те потропваха с копита, за да се стоплят и малките камбанки, закачени на врата им звъняха тихо…”

- Тате, тате, каква шейна пък сега? Нали няма сняг, къде ще ходи дядо Коледа с нея? А и няма ли да стигне много по-бързо, ако ползва кола с реактивен двигател?

„Дядо Коледа се настани в шейната, понамести големия чувал с играчки и дръпна поводите. Елените пристъпиха внимателно, после все по-бързо и по-бързо и шейната леко се отдели от земята и полетя в небето. Звездите очертаваха техния път в нощта и шейната се отправи към къщата на първото послушно дете…”

- Тате, тате, а Дядо Коледа нямал ли си е GPS, че се ориентирал по звездите?

„Елените плавно се спуснаха надолу и шейната кацна на покрива на една малка къщичка насред гората. Дядо Коледа извади един дълъг-предълъг списък с имена на деца, навит на руло, което ако се развиеше щеше да стигне чак до съседния град…”

- Тате, тате, а Дядо Коледа защо не е ползвал таблет, за да състави база данни с имената на децата и да ги намира по-лесно?

„Дядо Коледа намести очилата си и прочете „Петър – книжка с народни приказки”. Извади книжката от чувала и се усмихна разлиствайки страниците с красиви илюстрации. После се засили и хоп! – скочи надолу в комина…”

- Тате, тате, нали вече ползваме слънчевата енергия и енергията на вятъра, никой не се топли на въглища и къщите нямат комини. И електронните книги нямат страници.

„Дядо Коледа се приземи меко на пода и се изправи. Постави внимателно книгата под елхата и се огледа наоколо. На масата го чакаше чаша с топло прясно мляко и чинийка с прясно изпечени домашни курабийки.”

- Татеее, забравихме да оставим от нашите сладки за Дядо Коледа – извика Сашко, скочи от леглото и хукна към вратата, но се спря на прага. – Тате, утре вечер нали пак ще ми прочетеш приказка от книжката, която пра-пра-дядо ти е подарил, когато си бил малък?

бутон за сайт