Сутрин слънцето бавно и внимателно се измъква иззад хоризонта и докосва върха на планината. Събудена от топлия му гъдел, снежната й покривка заблестява в розово. Слънцето бавно се спуска по склона, тихо на пръсти навлиза в спящия град. Превзема плавно тротоарите и бързо пробягва през кръстовищата. Състезава се с потоците забързани автомобили. Изкачва се като палаво дете по клоните на дърветата и стоплят малките птици в гнездата им. Възвръща цвета на листата и те заблестяват в жълто, оранжево, червено. Катери се леко по напуканите фасади на сградите, промъква се през прозорците и наднича тайно иззад пердетата. Целува ресниците на спящите деца и ги събужда за училище. После полита нагоре към небето, където остава цял ден, оцветявайки го в най-синьото синьо и усмихвайки се на света.

социални мрежи