“Изходът”, втората книга от трилогията “Битието, Изходът, Законът” на Владимир Зарев, е също така силна, както и “Битието”. Синовете само на пръв поглед повтарят историите на бащите си, неспособни да избягат от миналото, от зова на кръвта, течаща във вените им, от сякаш предопределената, но реално управлявана от личните им избори съдба. “Изходът” всъщност е книга за ситуациите без изход. Или по-точно за ситуациите с един единствен възможен изход. Но изход, изискващ да се откажеш от най-ценното, за да преминеш през него.

В “Изходът” един човек намира родителите си и така всъщност губи себе си. Самообвинявайки се, като недостоен, но обвинен от другите, защото всички виждат, че е по-достоен от тях и затова е заплаха, която трябва да бъде премахната. Един човек доброволно унищожава труда на своя живот, за да си даде така моралното право да съсипе и чуждия труд. Пренебрегва личните си убеждения, за да се подчини на един противоречащ на тях идеал. Жертва и обвинител си стискат ръцете с усмивка само за да разменят ролите си няколко години по-късно. Нерешителните са принудени от обстоятелствата да вземат решения и да избират; винаги изчакващите хода на събитията са принудени да действат. И един невинен жест, като подадена чаша вода, се превръща в най-жестокото действие на света, дори и чашата да не съдържа отрова. Не страдат само онези, които не вярват в нищо; може би именно защото душата им остава празна, а сърцето им – студено.

Жените сред страниците на тази книга са не по-малко пълнокръвни и противоречиви герои от мъжете. Едни са безмилостни и цинични, но неспособни да обичат истински, прелъстителки, други – амбициозни и готови да пожертват семейството си заради кариерата, трети – безмълвно и предано стоящи до съпруга си или готови на всичко, за да го спасят.

Съдбите на хората отново се развиват на два фона – провинциално спокойният Видин, където един човек смущава тишината, а един символ на града престава да съществува; и бързо разрастващата се София, където оцеляват само безскрупулните, или тези със “светло” минало. По порцелановите чаши, излизащи от национализираната фабрика вместо райски птици, грейват петолъчки; имената на нещата биват подменени с гръмки названия, но без да променят същността им; годините се изпълват с кипяща дейност, докато магазините остават празни; кината въртят постоянно съветски филми; хората строят едно светло бъдеще, което си остава все така недостижимо, докато истинското им бъдеще – децата – тича безгрижно и щастливо по улиците и играе на “стражари и апаши”.

В края на книгата всеки по свой собствен начин е изкупил вината си. Всичко може да бъде и бива простено – предателството, измамата, изневярата, суетата, убийството… дори прекомерната святост. Защото всеки е човек и всеки има право на своя изход. Ако заплати цената за него.

Ревю на първата част – “Битието” и ревю на трилогията в Книголандия.

социални мрежи