…да се събуждам с усмивка
…да усещам топлината на слънчевите лъчи и ледените капки дъжд върху лицето си
…да улавям аромата на розите – бели, жълти, оранжеви, червени, розови – които се изнизват в редица покрай стъклото на автобуса на път за работа
…да не изпускам нито една усмивка, която срещна, дори и такава, която блести само в очите на хората
…да се усмихвам на непознати ей така без причина
…да пътувам и да откривам поне по едно ново място всеки месец
…да говоря френски и италиански без да сричам както сега
…да се науча да карам колело
…да пея и да рисувам поне малко по-добре от 10-годишно дете
…да казвам каквото мисля без да се страхувам
…да забелязвам по-често цветовете на залеза и да имам време да гледам как се променят .
..да се радвам на глухарчето, разцъфнало между плочките на тротоара .
..да дишам свободно
…да слушам и сред всички шумове наоколо да чувам песента на птиците, а не само на автомобилите
…да казвам „обичам те“ докато гледам някого в очите
…да се радвам на малките неща
…да плача, когато имам нужда
…да прощавам, да помагам, да се науча да моля за помощ, когато не мога да се справя сама
…да бъда себе си винаги и с всеки без да се преструвам
…да връщам усмивките по лицата на хората
…да съм добра с хора, които не са виновни за лошото ми настроение понякога
…всеки път да се радвам на игрите на децата в градинката до нас, без да съжалявам, че съм изгубила тяхнат безгрижност и без да ме е страх за тяхното бъдеще
…да се наслаждавам на всяка глъдка кафе или вино, на всяка хапка закуска, обяд или вечеря
…да летя поне насън
…да вярвам малко повече в приказките
…отново да си направя снежен човек и замък от пясък на плажа
…да изживявам всеки миг тук и сега без спомени от миналото и тревоги за бъдещето

бутон за социални мрежи

No related posts.