Има дни, в които се будиш с усмивка. дори и само защото първият слънчев лъч с усмивка се промъква между облаците, настанили се трайно на хоризонта през последните дни, и те кани да станеш от леглото, нищо, че всички още спят. Дни, в които хладният и все още чист въздух ти напомня, че си жив и събужда сетивата ти. Цветовете са по-ярки и греят със своя вътрешна светлина, дори и когато слънцето се скрие. Хората са по-усмихнати, макар и отново забързани за някъде.

Нищо не може да накара усмивката ти да изчезне. Нито неволно обърнатата чаша и разлятата по масата последна глътка кафе секунди преди да тръгнеш за работа. Нито автобусът с променен маршрут, който за кратко те кара да се замислиш дали няма да се озовеш в някое софийско село. Нито факта, че няколко минути по-късно същият този раздрънкан автобус просто спира и не успява да тръгне отново, оставяйките те на 5мин. пеша от най-близката спирка.

Има дни, в които се будиш с усмивка и тя остава на лицето ти през целия ден. В такива дни обичаш живота такъв, какъвто е. Иска ти се денят да не свършва. Иска ти се утре пак да е такъв ден. В такива дни подаряваш усмивката си на всеки, може би на някой, събудил се без усмивка и така правиш и неговия ден усмихнат.

Има и дни, в които се будиш без усмивка и случайно минаваш покрай същия този човек, чието лице дори не помниш. В такива дни той ти подарява своята усмивка и прави твоя ден по-хубав.

бутони за споделяне