Този пост е “малко” извън тематиката на блога – ако попадаш тук за пръв път, поразгледай и други статии; ако си редовен читател, това е изключение от обичайните постове, което реших, че ще е забавно и ще внесе малко разнообразие :)

Имах подготвен друг пост за този ден, но след един коментар на предишен пост и в следствие на обещанието, което съм си дала (повече за това следващата седмица), реших да пиша за нещо друго. Това е една игра, в която получаваш от друг блогър име на държава и трябва да напишеш първите си асоциации за нея, а след това да включиш други блогъри в играта, като им зададеш имена на други държави. Страната, която Биляна избра за мен е Судан. И така…

Първото нещо, което ми хрумна е “защо точно Судан ми се падна, защо не Нова Зеландия например (държава, която видях, че се беше паднала на друг), толкова ми се ходи в Нова Зеландия.” Но това са си правилата и все трябваше да измисля някакви асоциации. А те не бяха много – Африка, безкрайна пустиня, пясъчни дюни, по които преминават единствено ветровете; оазиси, палми, камили и мъже в бели дрехи. Както и една песен – All out of love (нямам никаква идея, защо се сетих за нея).

Судан

Това, което не знаех, но вече научих от тук, е:

- Судан е най-голямата държава в Африка;
- името на страната „Билад-ал-Судан” означава „Земя на черните”;
- столицата на Судан e Хартум;
- Судан е най-големият производител на арабски гуми в света;
- поради конфликта в Дарфур, страната се смята за едно от най-опасните места в света (дори човек, решил да обиколи всички страни в света, е поставил Судан в списъка със страни, където не смята да пътува в близко бъдеще).

Надявам се след прочитането на този пост да се чувстваш малко по-образован относно световната география. И тъй като все пак сме в блог за оптимизъм, надявам се следващия път в играта на асоциации да ми се падне Австралия, Хаваите или поне Италия ;)

PS: Така и така съм започнала с игрите, току що попаднах на този пост (признавам, че влизам за първи път в блога на Чуденка, но няма да е за последен – много ми харесаха историите и стила на писане). “Малко” съм позакъсняла с отговора, но ето 7 неща, които са характерни за мен:
- оптимист съм (очевидно); не знам дали винаги е било така, но го разбрах наскоро и мисля, че е по-скоро въпрос на личен избор да виждаш хубавите неща, а не че се раждаш песимист или оптимист;
- напоследък не понасям особено хора, които постоянно се оплакват – това не променя нищо, освен, че на мен ми омръзва да ги слушам;
- притеснявам се прекалено много за това какво мислят другите за мен; знам, че не трябва, но продължавам да го правя;
- някои хора казват, че не говоря много и може би са прави – по-лесно ми е да кажа нещата с писане;
- обожавам да пътувам – в България и не само, но знам, че никога не бих живяла другаде за дълго време;
- от десет минути седя и мисля какво да напиша под номер 6 и не успявам, затова минавам нататък ;)
- сама правя живота си интересен и понякога се чудя защо си причинявам тези неща (когато трябваше да замина да уча в Австрия за 5 месеца, когато спечелих пътуване до Испания, както и когато започнах да пиша този блог ;)

И накрая смятам да продължа първата игра, като помоля Чуденка да напише своите асоциации за Перу.

Снимка: http://www.flickr.com/photos/globalvoyager/557780598 от Nick Hobgood

споделяне на връзка