Този пост е „малко“ извън тематиката на блога – ако попадаш тук за пръв път, поразгледай и други статии; ако си редовен читател, това е изключение от обичайните постове, което реших, че ще е забавно и ще внесе малко разнообразие :)

Имах подготвен друг пост за този ден, но след един коментар на предишен пост и в следствие на обещанието, което съм си дала (повече за това следващата седмица), реших да пиша за нещо друго. Това е една игра, в която получаваш от друг блогър име на държава и трябва да напишеш първите си асоциации за нея, а след това да включиш други блогъри в играта, като им зададеш имена на други държави. Страната, която Биляна избра за мен е Судан. И така…

Първото нещо, което ми хрумна е „защо точно Судан ми се падна, защо не Нова Зеландия например (държава, която видях, че се беше паднала на друг), толкова ми се ходи в Нова Зеландия.“ Но това са си правилата и все трябваше да измисля някакви асоциации. А те не бяха много – Африка, безкрайна пустиня, пясъчни дюни, по които преминават единствено ветровете; оазиси, палми, камили и мъже в бели дрехи. Както и една песен – All out of love (нямам никаква идея, защо се сетих за нея).

Това, което не знаех, но вече научих от тук, е:

- Судан е най-голямата държава в Африка;
- името на страната „Билад-ал-Судан” означава „Земя на черните”;
- столицата на Судан e Хартум;
- Судан е най-големият производител на арабски гуми в света;
- поради конфликта в Дарфур, страната се смята за едно от най-опасните места в света (дори човек, решил да обиколи всички страни в света, е поставил Судан в списъка със страни, където не смята да пътува в близко бъдеще).

Надявам се след прочитането на този пост да се чувстваш малко по-образован относно световната география. И тъй като все пак сме в блог за оптимизъм, надявам се следващия път в играта на асоциации да ми се падне Австралия, Хаваите или поне Италия ;)

PS: Така и така съм започнала с игрите, току що попаднах на този пост (признавам, че влизам за първи път в блога на Чуденка, но няма да е за последен – много ми харесаха историите и стила на писане). „Малко“ съм позакъсняла с отговора, но ето 7 неща, които са характерни за мен:
- оптимист съм (очевидно); не знам дали винаги е било така, но го разбрах наскоро и мисля, че е по-скоро въпрос на личен избор да виждаш хубавите неща, а не че се раждаш песимист или оптимист;
- напоследък не понасям особено хора, които постоянно се оплакват – това не променя нищо, освен, че на мен ми омръзва да ги слушам;
- притеснявам се прекалено много за това какво мислят другите за мен; знам, че не трябва, но продължавам да го правя;
- някои хора казват, че не говоря много и може би са прави – по-лесно ми е да кажа нещата с писане;
- обожавам да пътувам – в България и не само, но знам, че никога не бих живяла другаде за дълго време;
- от десет минути седя и мисля какво да напиша под номер 6 и не успявам, затова минавам нататък ;)
- сама правя живота си интересен и понякога се чудя защо си причинявам тези неща (когато трябваше да замина да уча в Австрия за 5 месеца, когато спечелих пътуване до Испания, както и когато започнах да пиша този блог ;)

И накрая смятам да продължа първата игра, като помоля Чуденка да напише своите асоциации за Перу.

Снимка: http://www.flickr.com/photos/globalvoyager/557780598 от Nick Hobgood

споделяне на връзка

Още по темата:

1. Винаги искрена усмивка
   Ако нещо написано тук ти е помогнало да се усмихнеш значи съм успяла. Защото само искрената усмивка е заразителна и може да предизвика усмивка у...
2. Оптимизъм в песимизма
   А ти? Ако беше участвал в подобно изследване какво щеше да отговориш? Песимист? Или оптимист? Наистина ли всичко е толкова зле, че не можеш да...
3. Може би оптимистично…
   Бях започнала да пиша един постинг за това, че всеки може да бъде оптимист. Днес трябваше да го довърша, само че не можах… защото в...
4. Малко по-оптимистично
   Защото светът е прекрасен и не заслужава да изпускаш нито един миг от него, напротив - трябва да го изживяваш и да му се наслаждаваш....
5. Минута за усмивка
   Първо - за една игра - "Усмихни се на непознат", организирана от "Усмивка - щастието като път". Идеята е колкото лесна, толкова и трудна -...