Съществуват идеални дни. Толкова прекрасни и съвършени, така откъснати и несъвместими с ежедневието, сякаш са част от една друга реалност. Такива дни понякога просто ти се случват или пък целенасочено си ги създаваш сам и плановете ти сработват по-добре отколкото си очаквал. Но винаги ти се иска денят да не свършва, ако има как да не си лягаш да спиш и да удължиш магията, да разтеглиш времето до безкрайност.

А на следващия ден освен един прекрасен спомен ти остава и един въпрос – защо не може всички дни да са като предходния? Или поне да съдържат една малка частица от магията му – усещането за безгрижност, за споделеност, за щастие; възможността сам да сътворяваш деня си, а не да го оставяш да следва някакви предварително зададени (не от теб) коловози. А може би с малко усилия е възможно и това да се случи – да пренесеш магията може би не в целия ден, но поне в няколко откраднати само за теб часове или минути. Да й позволиш да прелее в сивотата наоколо и да направи деня ти малко по-цветен.

share button