Небето е синьо. Много синьо, такова, каквото може да бъде само наесен в планините, далеч от града и автомобилните пари. По дърветата почти не са останали листа, но и така са красиви, огрени от слънцето, кафеникаво-червени, цвят, който не можеш да опишеш, нито да уловиш на снимка. Всъщност няма време за снимки. Завоите на Петроханския проход се нижат един след друг, пътят е на дупки, а шофьорът – леко изнервен. Поне улучваме разклонението за хижата от първия път. Приятно местенце, след основен ремонт, топло и с много любезни хижари. Хубава компания, печка на дърва, скара и много червено вино. Следващата сутрин ни напомня, че все пак сме средата на ноември. Мъгла, леден ветрец, подухващ от време на време и малки купчинки сняг, които снощи дори не сме забелязали. Едночасова разходка, колкото да замръзнеш хубаво и после с удоволствие да се залепиш за печката.

край х.Петрохан

Мечо, който май е "тя"

есенни листа

И така мина това “нещо като рожден ден”. За да подариш на някого възможност да осъществи една своя малка лесно изпълнима мечта, трябва да знаеш за какво мечтае. Усмивката и искрената радост, която ще получиш в замяна, са безценни. А говорим за мечтите си толкова рядко, погълнати от ежедневни грижи и проблеми. Все не ни остава време да помислим за онова, което наистина желаем. За мечтите си – далечни и сякаш неизпълними или близки и на пръв поглед дребни, но значещи много за нас. Свикнали да слушаме от другите само оплаквания, забраваме да ги попитаме за мечтите им. А ако пък на нас зададат такъв въпрос, оставаме без думи и не знаем какво да отговорим. Аз макар и с малко закъснение, отговорих. Сега чакам един неформулиран отговор. Чакам и да видя дали ще бъде използвана подарената възможност, но там нещата вече не зависят от мен. И още нещо: приятно е да знаеш, че има хора, които те познават толкова добре, знаят за какво мечтаеш и един ден, ако поискат, биха могли да ти подарят същата възможност.

споделяне в социални мрежи