Постингът е дълъг – ако не ти се четат моите излияния, поне разгледай снимките в края – хубави са :)
А иначе – приятно четене!

Човек никога не знае какво може да очаква от екскурзия с 40 непознати човека (и един… повече от познат). Но нали съм оптимист и тръгнах в добро настроение, което за щастие напълно се оправда. Като започнем от забавната екскурзoводока, напълно подготвена на теория (и почти толкова на практика), през спокойната и ненатоварена програма с достатъчно свободно време, до сравнително доброто спазване на графика и липсата на мрънкащи участници. И разбира се, не на последно място – новите и интересни места, през които минахме.

Кюстендил е красив град, в който има какво да се види, а най-забележителните места са концентрирани на малко разстояние едно от друго. Най-красива е сградата на общината (в миналото помещавала училище) на централния площад с добре оформената и поддържана градина пред нея. Наистина прекрасно място сред цъфналите дръвчета. Само на няколко метра по една уличка вдясно се стига до средновековната църква „Успение Богородично”, скрита в едно китно дворче, пълно със здравец и иглика. Църквата е от началото на 19-ти век, но е строена на мястото на по-ранен храм и е с много интересни стенописи и украса в оранжево, бяло и синьо. Към нея е имало и килийно училище, както и отделна кула с камбанария. В обратна посока са минералните извори и римските терми, запазени останки от втория по-значение в Европа култов комплекс на бога-лечител Асклепий. В съседство с тях са защитната Пиргова кула, Чифте баня и джамията Ахмед бей, която в момента функционира като музей и дори ни пуснаха безплатно да разгледаме изложените вътре предмети от находки от тракийско време, защото им бяха свършили билетчетата.

Над града, в Осоговската планина, се издига крепостта Хисарлъка, строена в началото на V-ти век за защита от нашествия на варварски племена. Видяхме една много малка част от нея, а мястото е наистина много приятно за разходка. Беше пълно с ученици, участващи в пролетното почистване на града.

Следващата ни спирка беше Кадин или Невестин мост, на река Струма. За името има две обяснения, като според по-малко известното то идва от „кадия”, защото той дал разрешение да се построи моста. Имало сватба и по време на нея наблизо минали османци; гостите се разбягали и само невестата останала и поднесла дарове на кадията и той в знак на благодарност вдигнал моста. Според по-популярното предание, името идва от „кадъна”. Строежа на моста не вървял и реката все го отнасяла и затова в основите му била вградена сянка на млада невеста.

Последната забележителност, до която стигнахме повече благодарение на местните, отколкото на екскурзоводката, беше край село Лиляч. На една височина на края на селото се издига манастира Св. Георги, който за съжаление беше затворен. Край него се намира тракийски култов комплекс – монолитен блок, допълнително оформен и играещ ролята на олтар, както и скално образование, наречено Провиралото. И наистина скалите са теснички, но нищо особено, докато две момиченца от околността, дошли на разходка, не ни казаха, че „леко” сме се объркали. И Провиралото всъщност е един доста малък процеп под един камък, през който никак не е лесно да се мине. Все пак, нали съм си тъничка – справих се ;)

В допълнение, освен много приятно, преживяването си има и образователна цел – вече имам поне бегла представа за историята на Кюстендил и произхода на името на града (по името на последния му владетел преди Османското владичество – Константин Драгаш), както и за етимологията на имената на Перник (от бога Перун) и Дупница (от „дуб” – „дъб”, „дъбова гора”); и „Владайско въстание” престана да бъде само име на улица – историята – тук (ако не знаете, като мен, прочетете, интересно е). И не мога да пропусна в разнородната ни група, състояща се от ученици, студенти и една виетнамка, групичката на модерните баби-пенсионерки, които се уговаряха да си разменят снимки по мейл и скайп и очевидно бяха пределно наясно с принципите на колективното пазаруване и вече планираха следващото си приключение извън София.

И за издържалите да прочетат до тук – малко снимки :)

.

От Menu избери Full Screen, за преглед на цял екран.

PS: Надявам се “Едно пътуване до…” да се превърне в поредица :)

бутон за социални мрежи