Отдавна не съм имала такъв ден. Понякога като тръгне да не ти върви и няма край просто. Изтървах си автобуса за работа сутринта. Закъснях. Валя ме пороен дъжд. На обяд си вземам ядене, вдигам табличката да си я занеса до масата, закачам я някъде си, в следствие на което две чинии се оказват на земята, а обувките ми заляти със сос. Докато се прибирам установявам, че на светлия ми панталон се е появило незнайно от къде ярко червено петно, което след опит да бъде заличено поради необясними причини придобива син цвят. Уговарям си среща и тръгвам да излизам, затварям си капака на лаптопа, с което си движение отнасям един букет цветя в комбинация с вазата и водата в нея. Срещата – една приятелка ми обяснява през този ден да не разливам или чупя повече неща и в момента, в който произнася тези думи сервитьорката изтърва един пепелник на земята и го разбива на хиляди малки парченца. Минава срещата, тръгвам да се прибирам, качвам се на трамвая, уж правилния номер, но след даден брой спирки завива в неизвестна за мен посока. И така… току що се качих пеша по стъпалата – да не взема да заседна в асансьора. Сега ме е страх да се докосна до каквото и да било… Не се ядосвам, не мога повече, дори ми е смешно ;-)

И всичко това на рожденния ми ден… Следващата година трябва много, ама наистина много да ми върви :)

А иначе получих много хубави пожелания, подаръци, усмивки и изненади от хора, на които наистина държа и които са важни за мен и това ми е достатъчно, за да се чувствам радостна :)

бутон за социални мрежи

No related posts.