Днес е прекрасен ден! И както всеки друг ден е важно да знаеш правата си и да ги защитаваш. При мен се получи. Но малко предистория…

Една прекрасна сряда в началото на януари получих ръкописна бележка, че трябва да се изнеса от общежитието до петък същата седмица, въпреки че имах право да стоя там до 28-ми февруари. Основанието беше, че съм прекъснала, което не беше вярно. Подадох възражение и ме оставиха да си живея тук до края на януари. А днес най-накрая получих отговор, че съм права и ми удовлетворяват молбата и мога да остана на общежитие до края на месец март. Не, че съм искала; не, че настанителната ми заповед е до тогава, а и в молбата ми никъде не се споменава март. Но така си решили хората, още по-добре за мен. Стана ми малко смешно като чух решението днес, още повече че от миналата сряда насам все ходя да питам и все ми казват да отида пак на следващия ден. Както и да е, понеже не знаех какво ще измислят вече си намерих квартира и няма да остана през март, нито дори до края на февруари. Но въпросът не е в това.

Важното е да знаеш правата си, за да можеш да ги защитаваш, ако ти се наложи. Понякога получаваш неочаквано добри резултати. И дори и да смяташ, че не си заслужава нервите и разправиите, остава надеждата, че може би следващият път хората ще се замислят малко преди да допуснат същата грешка и че може би си спестил същата история на някой друг. А винаги е приятно да помогнеш на някого, пък бил той и непознат.

А ти на кого помогна днес?

бутон за социални мрежи