Не знам кога последно си изпитвал чувство на благодарност. Не към определен човек, а просто така… заради всичко, което имаш. Благодарност за това, че си жив и дишаш.

Благодарност за това, че можеш да видиш прекрасните цветове на пролетта, да чуеш дъждовните капки, да усетиш свежия полъх на вятъра, да докоснеш с ръка лицето на човек, на който държиш.

Благодарност за всичко, което ти е поднесла съдбата – и хубавото, и не чак дотам хубавото – защото без него нямаше да си това, което си. Благодарност за всичко, което си имал възможност да постигнеш – сам, благодарение на собствените си усилия и мъничка доза късмет.

Благодарност за всичко около теб – хората (и близките и непознатите, усмихнатите и намръщените), пространствата (красивите и не чак толкова красиви; в своята необятност и в най-дребния детайл на стръкчето трева и гънката на пердето), времето (с внезапната си променливост и склонност да изтича бързо и да оставя следи от спомени).

Благодарност за това, че си тук и сега без да ти трябва нищо повече.

Трудно уловимо чувство, много крехко и кратко. Като нещата, които имаме, но не ценим достатъчно, а е нужен само един миг да ги изгубим. Благодари за тях и бъди щастлив.

Inspired by: Умеем ли да благодарим?, което съвпадна с настроението ми през последните дни.

бутони към социални мрежи