Има някои неща, с които човек не трябва да прави компромиси. Не трябва да се задоволява с по-малко или с нещо различно от това, което наистина иска и желае. И не трябва да дава по-малко от това, което наистина може да даде и направи. Например с истината, с мечтите, с любовта.

Понякога спестяваме някоя истина, някой дребен на пръв поглед детайл. Уж за да не притесняваме някого или да си спестим обясненията, или от страх да не останем неразбрани, или по някакви си други наши причини. Но нещата постепенно се натрупват, а компромисът с истината не се различава много от лъжата.

Понякога ни се иска да се откажем от мечтите си. Виждат ни се прекалено трудни и непостижими, нереални. Задоволяваме се с това, което имаме и си казваме, че е достатъчно добро. Опитваме се да убедим самите себе си, че сме доволни и това е което искаме, но дълбоко в себе си знаем, че не е така и че мечтите ни са други. Струва си човек да се бори за мечтите си, дори и да изглеждат далечни! Понякога това е само привидно и те са на една ръка разстояние. С мечтите не бива да се правят компромиси и вместо да се отказваме пред трудностите и да се задоволяваме с “достатъчно добро” трябва да се стремим към това, което наистина желаем, като разбира се не правим компромиси и с усилията, които влагаме и винаги даваме най-доброто от себе си.

С компромиси не може и в обичта. Не може да обичаш някого само малко и при определени условия. Или го обичаш изцяло, или не. Или даваш цялата си обич, или нищо. Както и не можеш да правиш компромис да обичаш някого, само защото е “достатъчно добър” с теб за момента.

С някои неща просто не трябва да се правят компромиси!

сподели бутон