“В началото съществували само небето и морето. И в небето летели три сокола. Първият бил Род, прародителят на всичко и той летял най-отпред. Зад дясното му крило, с поглед отправен в небето и житен клас в човката, летял Беловит. Зад лявото му крило, с поглед отправен към морето и буца пръст в клюна, летял Чернобог. По време на полета той изпуснал пръстта и морето я погълнало. Тогава соколът се превърнал в патица, която се гмурнала дълбоко сред вълните, за да извади пръстта. И от нея Род създал остров. А на острова се издигала бяла планина, на чиито връх растял вековен дъб, и на върха на дъба кацнал соколът Род. Тогава Беловит се превърнал в орел, полетял високо и пуснал житния клас, а зърната му се посипали по цялата земя. Дошло време Белобог и Чернобог да дадат душа на всички същества на земята. Превърнали се във великани и с един вълшебен чук започнали да удрят по камъка, лежащ на върха на планината. Щом ударел Белобог, светли искри се разпръсквали във всички посоки и затова и до днес душите на хората на Истината са чисти и блестящи. Щом ударел Чернобог, змии и черни врани излизали изпод камъка и затова и до днес душите на хората на Лъжата са тъмни и мрачни.”

“Това е едно от преданията за Беловит (или още Белобог, Белун или Свентовид) – славянският бог на светлината, на доброто и на живота. Той дарявал щастие и късмет, носел плодородие и изобилие и се грижел за житата при жътва. Времената, в които хората вярвали в Беловит, отдавна са отминали, образите са изчезнали, а ритуалите – забравени. Останала само една легенда. Тя разказва за древен майстор, който изработил малка фигурка на Беловит от чуден бял камък – същият, от който била изградена планината в преданието. Вложил в нея цялото си майсторство, цялото си сърце и надежда и затова фигурката не можела да бъде унищожена от времето, защото надеждата никога не умира. Вградената в камъка добрина на майстора продължава да живее и до днес и Беловит дарява на всеки, който се приближи до него, светлина и живот.”

Дълги години много археолози търсили фигурката на Беловит, но не успели да я открият. До днес! Когато трима души тръгват по следите й, след като случайно попадат на едно старо писмо. И всяко следващо ще ги води до един град в България. Заедно с тях ще откриеш къде се намира Хълмът на минзухарите. Ще разчетеш древни надписи, изписани върху камък и ще се спотайваш сред скали, обвити в легенди. Ще проследиш сянката на една висока колона и ще разбереш в кой град се повтаря цифрата “три”. Ще потърсиш къде се “пресича” животът на Бенковски, Каблешков, Каравелов и Дебелянов и ще стигнеш до края на един каменен нос, в който се разбиват морските вълни. Ще проследиш пътя на пет икони, а последното писмо ще те отведе на едно почти непознато място, пазещо тайните и магията на планината. И с всяка следваща страница ще обикваш героите, ще се страхуваш, ще се изненадваш и ще се радваш заедно с тях. Заедно с младият студент по археология Петър – погълнат от ученето и влюбен в професията си, но принуден да приеме странното предложение за работа, поради нуждата от пари. Заедно с безпогрешния професионалист Иван, който винаги се грижи и за най-малките детайли, но упорито крие миналото си. Заедно с романтично настроената Яна, която продължава да вярва в детските си мечти и за която всичко прилича на една игра.

Най-накрая успях да завърша опита си за книга :) Не е кой знае колко прекрасна, но самият факт, че успях да я завърша за мен си е постижение. Ако след горният цитат ти е станало любопитно, можеш да изтеглиш цялата книга напълно безплатно от тук – Беловит. Надявам се да е поне малко интересна, а и поне може да научиш нещо ново :)

споделяне на връзка