Едно стихотворение, което съм учила в училище по Английска литература и тогава много ми хареса. Оригинала можеш да прочетеш тук – “If” by Rudyard Kipling . Опитвала съм се да го преведа, но все не се получаваше, но преди няколко дена попаднах на един хубав превод на български в “Книга на оптимиста/ книга на песимиста”. Надявам се да ти хареса!

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив.
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив.
Ако изчакваш без да се отчайваш;
наклеветен – не сееш клевети;
или намразен – злоба не спотайваш;
но ни премъдър, ни пресвят си ти.

Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник.
Ако посрещаш краха – зъл предател,
еднакво с триумфа – стар циник.
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш
или пък видиш сринати нещата
градени с кръв – и почнеш нов градеж.

Ако накуп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар.
Ако заставиш мозък, нерви, длани
изхабени – да ти служат пак,
и крачиш, само с волята останал,
която им повтаря “Влезте в крак!”

Ако в тълпата, Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях.
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх.
Ако запълниш хищната минута
с шейсет секунди спринт поне веднъж:
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно сине мой, ще бъдеш мъж!

бутон за социални мрежи