Това е 100-тния пост в този блог (малко дълъг, но наистина бих искала да чуя коментарите ти по въпросите в края :)

Когато започнах да пиша не знаех дали въобще някога ще стигна до тук. Често се съмнявах, не знаех какво да пиша, питах се дали това, което пиша е правилно, дали е достатъчно оптимистично, дали някой въобще чете и ако да – помагам ли му да се усмихне? И точно в тези най-трудни моменти се появяваше коментар на някой оптимист, като ТЕБ, който ми помагаше да продължа. Съмненията не са напълно изчезнали и писането не е станало много по-лесно, но сега знам, че има смисъл дори и ако съм помогнала само на един човек да се усмихне.

А ето какво се случи за тези 100 поста:

19 Седмици „Хубави новини”;
Завърших две поредици („Силата на думите” и „Светът наоколо”) и започнах трета – „Усмихни се на…”
Опитах се да обясня що е то оптимизъм и има ли той почва у нас;
Разказх за нещата, които ми помагат да се усмихвам с надежда, че така ще ти помогна и ти да откриеш повече усмивки в деня си.

След като писах близо три месеца без да казвам на никого за този блог, най-накрая се осмелих да сложа линк към него в svejo.net (след дълго настояване на приятели – благодаря!), след което се случиха много хубави неща:
6337 – брой посещения до момента;
269 – максимален брой посещения за един ден;
28 – коментара (надявам се за следващите 100 поста да са доста повече, но за целта имам нужда от ТВОЯТА помощ);
10 регистрирани потребители (благодаря, че си един от тях, а ако не си – можеш да станеш тук)
3 мои статии публикувани в goodnews.bg (благодаря!)
1 друга моя статия, публикувана пак там, но от мен, най-накрая;
Този блог стана „избор на редактора” в категорията „забавно” в gbg.bg (нямам идея как, но много благодаря!)

Какво предстои от тук нанатък:
От днес е обновена началната страница, като е добавена малко повече информация за мен, за блога и за това защо започнах да пиша точно на тази тема. Те са за всички, които четат отскоро или за първи път попадат тук, с цел да могат да се ориентират по-лесно и надявам се да разберат, че са попаднали на правилното място.
Обещавам да внимавам повече за правописни грешки! А докато това се случи, благодаря на всички, които ги виждат и ми казват, и ми напомнят постоянно за това (те си знаят кои са).
Ще се опитам да слагам повече картинки в постовете. Всъщност проблема, който си създавам сама, е че предпочитам да използвам свои снимки вместо да търся в интернет, а не винаги сред моите има подходящи.
Ще се опитам да чета и участвам в повече блогове. Вече правя нещо по въпроса и съм доволна, защото попаднах на много интересни места.
Имам идея да започна нова категория или серия постове, в които разказвам за хора, които са направили някакво добро или просто успяват да се справят с живота и да постигнат нещо без да се оплакват от трудностите, с които се срещат всеки ден. Имам вече известна представа за една-две истории, с които да започна, но ще ми трябва и твоята помощ – ако познаваш такива хора и искаш да разкажеш техните истории – пиши ми!

И накрая – това, което предстои зависи и от ТЕБ!
Затова ще се радвам да ми кажеш какво ти харесва в сайта и какво НЕ (коментари от рода на „всичко е супер, продължавай така” наистина ме радват, но не помагат особено в подобряването на нещата, затова всяка конструктивна критика е добре дошла). Кои рубрики обичаш да четеш и би искал да са по-чести? И кои не ти допадат особено? А може би имаш идеи за нови оптимистични неща, които искаш да видиш в блога?

Благодаря ти за това, че отделяш от ценното си време, за да четеш този блог. Надявам се, че прочетеното тук ти носи много усмивки и прави денят ти поне малко по-хубав.

Снимка: spudbaloo

споделяне на връзка

No related posts.