Отваряш вратата и пристъпваш в златисто сияние на слънчеви лъчи и липов прашец, ронещ се от нежните цветчета на дърветата. Небето сияе в безоблачно, лятно синьо. Слънцето току що се е пробудило и лъчите му меко галят кожата, без да изгарят. Студеният полъх на вятъра прави въздуха леко прохладен, точно толкова, колкото е нужно, за да се събудиш и да усетиш, че си жив. Ароматът на липи се промъква навсякъде. Изкачва се по стъпалата в блоковете. Изпълва стаите през отворените врати на терасите. Пропълзява към спирките на метрото. Прониква през неуплътнените прозорци на трамваите. Разлива се по улиците, като златна река, способна да те потопи целия в упойващото си ухание. А ти вдишваш дълбоко и се изпълваш със светлината на утрото. Светлина, която после цял ден ще искри от очите и усмивката ти. И ще ти е безгрижно и лятно, като предусещане за море, рози и косена трева.

бутони за споделяне