Понякога есента пристига неочаквано. Просто някоя вечер разсеяно събаря кутийката си с водни боички от масата и те се разпиляват по земята. На следващия ден есенният дъжд разтваря цветните прашинки и боите се разливат по дърветата, попиват в листата им.

Там, където боите не са достатъчни се получава бледо жълто-зелено, като кора на лимон. Други листа са толкова леки и ефирни, прозрачни, като зряло бяло грозде. А по някои дървета жълтото се разлива с пълна сила и огрени от слънцето, блестят като течен мед. Цветовете понякога са толкова наситени, че се конкурират с оранжевите трамваи, пъплещи по булевардите и с жълтите светлини на светофарите.

Но жълтото не е единственият цвят. Короните на някои дървета се оцветяват в бледо розово, като хартията на старо любовно писмо, отдавна забравено в някое чекмедже. Или греят в червено с цвят на роза… или на кръв от убоден на тръните й пръст. При други червеното е тъмно и наситено, до лилаво, като дълго отлежавало тежко вино.

Оранжевото в короните на дърветата е закачливо и игриво, винаги живо и ярко. Сладко, като конфитюр от дюли. Или като печена тиква, поръсена със захар, която след време прегаря до цвят на карамел. Понякога оранжевото е ръждиво с преплетени кафеви и червени нишки, като косата на момиче с лице, покрито с лунички.

Боите се разливат неравномерно и често оставят жълти петна само по отделни клончета, като в картина на импресионист. Понякога есента си играе и прави дърветата на точки – едно жълто листо, едно зелено, жълто, зелено, жълто… Може би не знае, че жълтия цвят е заразен и скоро ще обхване всички листа.

А когато есента е особено търпелива, създава шедьоври. Оцветява краищата на листата в червено, добавя след него една златна нишка, а сърцето на листа остава да живее в зелено. Знаете ли колко листенца има едно дърво и колко време ти трябва да ги оцветиш?

Когато през есента повее вятър, вали цветен дъжд от листа. Събира се на големи, кръгли, жълти локви около дърветата, стича се по тротоарите и като златна река пълни канафките.

Короните на дърветата горят в жълто, оранжево и червено, като пламък на свещ върху тънкия фитил на стъблото. Изгарят бързо и от тях остава кафява пепел, от която след време се ражда пролетта.

бутон за сайт