През 2011г. 32,6% (15,3 TWh) от електроенергията, произведена страната, идва от атомните реактори, като за последните 10 години най-висок е бил делът на ядрената енергия през 2003г. – 47,3%.[1] Потреблението на електроенергия е около 4722 kWh (36,3 – 36,5 TWh/годишно), а инсталираните мощности са 1,5 kW на човек от населението.  Проблемът обаче се състои в ниската ефективност (за единица БВП страната изразходва пет пъти повече електроенергия от средното за ЕС) и в загубите по електропреносната мрежа (два пъти по-високи от средните за ЕС). Т.е. ако се повиши ефективността и се намалят загубите количеството електроенергия, което можем да произвеждаме сега, ще е достатъчно, дори и търсенето да нарасне. Например за периода 2000-2010 БВП се е повишил два пъти, докато потреблението на електроенергия е останало почти непроменено.* Според прогнозите потреблението на електроенергия в България към 2025г. ще е между 42 и 45,5 TWh, като в същото време производствената мощност (без строеж на АЕЦ) ще е между 47.97 и 51,66, т.е. опасност от недостиг на ток няма.**

В целите на енергийната политика на България до 2020г. е заложено 20% намаление на емисиите на парникови газове и 20% дял на ВЕИ в общия енергиен микс. Базовият сценарий предвижда повишаване на търсенето с 23% през 2030 спрямо 2005г. и едновременно с това 100% увеличение на БВП за всеки 10% увеличение на потребената енергия (т.е. значително повишаване на енргийната ефективност). Сценарият предвижда към 2020г. да имаме излишък от около 10 tW, които да отиват за износ, а произведената електроенергия да идва 44.9% от АЕЦ, 43.4% от ТЕЦ и 11.7% от ВЕИ, като този сценарий е разработен въз основа на хипотезата, че до тогава вече ще работят два нови ядрени реактора. Приема се, че това би намалило енергийната зависимост на България, защото АЕЦ се отчита като местен ресурс, но ако той е изграден с чужди инвестиции и внасяме гориво за него, според мен си е точно обратното и енергийната ни зависимост всъщност би нараснала до 77%.

АЕЦ Белене

История: 20.12.2002 МС взема решение за възобновяване на изграждането на АЕЦ Белене. През декември 2006г. площадката в Белене е утвърдена за строеж на АЕЦ от Агенцията за ядрено регулиране, през парил 2007г. получава серификат за съответствие с техническите изисквания на европейските експлоатиращи организации, а през юли 2008г. получава и рарешително от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. През октомври 2009г. RWE се оттегля от проекта, а през февруари 2010г. това прави и BNP Paribas; през март 2012 Народното събрание потвърждава взетото от правителството решение за спиране на проекта.[2]

Цена: Прогнозна цена на строежа (оптимистичен вариант): 10,35 милиарда евро или над 20 милиарда лева[3] (за сравнение в момента всички активи на Българския енергиен холдинг възлизат на 12 милиарда лева). Това означава, че всеки гражданин ще трябва да плати по над 2700лв за строежа. Според анализ на HCBS средната цена на произведената електроенергия ще е 75 евро или 150лв. на мегават час (за сравнение електроенергията от ветрогенератори е 140 лева, от соларни клетки – 160 лева на мегават час, а от АЕЦ Козлодуй – 100 лева)[4]. Това сравнение всъщност не е много коректно, тъй като 150лв. на киловатчас е прогнозираната средна цена на произведената от АЕЦ Белене енергия за целия експлоатационен срок на електроцентралата. Т.е. в началото цената наистина може да е доста по-ниска - под 10 стотинки на киловатчас, но след 50 години, тя вече ще е 60; докато през това време цената електроенергията от ВЕИ се очаква да спада.

Технология: Предвижда се в АЕЦ Белене да бъдат построени два блока с мощност 1000 MW по проект А92 от трето поколение – рекатори с вода под налягане. Предвидени са активни и пасивни системи за защита, които могат да блокират действията на операторите, ако те нарушават функциите за безопасност. „Безопасност се постига чрез:

  • осигуряване на бързо прекратяване на ядрената реакция в активната зона благодарение на действието на две напълно независими една от друга системи за въздействие върху реактивността;
  • резервирано осигуряване на всички функции на безопасност както с активни, така и с пасивни системи за безопасност, които не изискват намеса на оператора и подаване на електрозахранване, включително пасивна система за отвеждане на остатъчното топлоотделяне и пасивна филтрираща система;
  • използване за локализация на продуктите от авария на специална конструкция на защитното ограждение, което включва първичен контейнмънт от предварително напрегнат бетон и херметична метална обшивка, вторичен железобетонен контейнмънт и монолитна външна строителна конструкция, разчетена на широк диапазон външни и вътрешни събития.

Като специфична черта на реактор от трето поколение, А 92 предвижда и специален уловител за разтопената активна зона за случаи на тежки аварии. По този начин се предотвратява възможността за нарушаване целостта на херметичната обвивка и попадане на силно радиоактивна маса в околната среда. Разтопената активна зона ще бъде задържана и охладена от вливащата се на гравитационен принцип в уловителя вода, като водиозточниците за целта се намират в самата сграда на реактора и са достъпни даже при пълно източване на централата. Тази система е снабдена с оригинални технически решения без аналог в световната практика и позволява АЕЦ Белене да се справи дори с най-тежката възможна авария, с вероятност за възникване не по-често от един път на сто хиляди години. Благодарение на тази система вероятността от изтичане на радиоактивност извън границите на централата е не по-голяма от веднъж на един милион години.

При избрания проект за АЕЦ Белене ядреното гориво се използва по-ефективно в сравнение с леководните реактори от второ поколение. Това позволява с 25% по-малко количество гориво да се произведе 20% повече електроенергия. В същото време постигнатата голяма дълбочина на изгаряне на горивото води до намаляване с 50% на годишното количество отработило ядрено гориво.

За образуващите се в процеса на работа на централата ядрени отпадъци е предвидено плазмено изгаряне на твърдите отпадъци и разделно третиране на течните отпадъци в зависимост от активността им. Очаква се общото количество на кондиционираните отпадъци да бъде по-малко от 50 m3 на година за един блок.”[5]

Други добри коментари и анализи по темата: “Моят личен Хайд парк”, Дневник и за баланс все пак давам линк и към страницата на референдума, където очаквах всъщност да намеря разяснителна информация, но щом я отворих бях просто изумена от празните обещания, с които призовават да се гласува; преценете сами.


[1] http://www.world-nuclear.org/

[2] http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%95%D0%A6_%E2%80%9E%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B5%E2%80%9C

[3] http://www.mi.government.bg/bg/interviews-detail-112-5.html

[4] http://www.mi.government.bg/bg/interviews-detail-112-5.html

[5] http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%95%D0%A6_%E2%80%9E%D0%91%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B5%E2%80%9C

*http://ime.bg/bg/projects/debatyt-za-aec-belene/

** http://www.dnevnik.bg/analizi/2013/01/16/1984996_izbrani_luji_ot_repertoara_na_teatura_nova_iadrena/

бутон за споделяне