Отскоро пътуването ми до работа представлява два пъти по 5-6мин. в градски транспорт, а останалите към двайсетина минути изминавам пеша. През зимата вероятно ще се оплаквам от този факт, но в момента му се наслаждавам с голямо удоволствие. Сутрин разходката е много приятна и събуждаща. Въздухът все още е свеж, не нагрят от слънцето. Долавя се лекият аромат на акации, който скоро ще бъде заменен от липи. В този ранен час бензиновите изпарения не са успели да надделеят над природата.

Градът се събужда, всеки бърза в своята си посока. Има динамика, скорост. Можеш да се влееш в нея или тихо да я наблюдаваш отстрани. и в двата случая има нещо приятно.

Всяка сутрин минавам край езерото Ариана и нещо все ме влече в тази посока, вместо към работа :) Свежестта и тишината на Борисовата градина в ранното утро са неустоими. И идеята за едно горещо кафе, изпито на една пейка сред зеленината, докато наблюдаваш забързаните минувачи, минаващи покрай теб, ми се струва значително по-привлекателна от бюрото в офиса. Някой ден ще стана по-раничко и със сигурност ще превърна тази идея в реалност :)

Как да устоиш ;)

бутон за сайт