Няма седем часът и навън е още тъмно. През замъгления прозорец небето изглежда странно червено, но скоро ще започне да изсветлява. Измъквам се от топлото легло с мисълта колко хубав ден предстои – не винаги се получава, но е добре да започнеш сутринта така. Единствената ми гледка от стаята е покривът на кооперацията отсреща. Тази сутрин е бял. Изчиствам едно малко кръгче в изпотения прозорец и надничам навън. Колите са затрупани със сняг и продължава да вали. Усмихвам се, но май е по-добре да побързам – последният път, когато се сбудих с подобна гледка, закъснях с половин час за работа.

Още никой не е оставил следи в снега пред блока, всички са вървели на завет под терасите (там е сухо), а може би снежната покривка е била прекалено красива, за да я разрушат със своите стъпки. Някой би казал, че небето е сиво, но всъщност е много, много бледо синьо, въпреки облаците. Тихо е и спокойно. Сякаш някой е покрил целия свят с топло пухкаво одеяло и той не иска да се събуди. Чува се само песента на някакво птиче, да му се чудиш как му се пее в това време.

През малкия парк до нас майки и бащи изпращат децата си с раници за училище. Няма вятър, изглежда сякаш снегът никога няма да спре. Времето е меко и след 5, 10 или 20 минути чакане на автобус все още имаш сили да се усмихваш на красотата наоколо. В такива дни няма значение, че ще закъснееш за работа – всички ще закъснеят и светът няма да се срути заради това. Нервите няма да накарат автобуса да дойде по-скоро, нито да се движи по-бързо. Нужно е малко търпение, подходяща нагласа, очи, отворени към красотата и може би малко хубава музика в mр3 плейъра.

Всъщност, в такива дни ми се иска да не ходя на работа. Иска ми се да стоя на топло в къщи с чаша чай или горещо кафе и да гледам през прозореца как навън вали докато очите не ме заболят от толкова бяло. После да изляза навън опакована с шал, шапка и топли ръкавици. Да се замерям със снежни топки, да си направя снежен човек, да събарям снега от клоните на дърветата върху себе си, да оставям отпечатъци от ръцете си върху непочистените коли.

Искам да кажа на всички намръщени хора да се огледат наоколо и да видят колко е красиво. Да ги попитам дали и те като мен искат снежен човек или докато са пораствали са изгубили това желание. Да им кажа, че то все още е в тях и животът ще е много по-хубав, когато разберат, че не трябва да го крият, когато разберат, че и всички около тях в този момент искат да си сложат ръкавици и да направят един снежен човек.

сподели бутон