Ето това цветенце ме кара да се събуждам с усмивка вече втора седмица. От всичките ми съндъчета с цветя само то е още живо и има разцъфнал цвят. Дори има още малки пъпки, които не знам дали ще успеят да цъфнат, но се радвам и на това, което е в момента. Оказа се много издържливо – два пъти изсъхва почти напълно и почти не му оставаха зелени листенца. Даже първия път си мислех да го махна, и да посадя ново от същия вид на негово място. Но и двата пъти се съживява и пак почва да цъфти, и много ме радва, защото е единственото жълто цвете в сандъчето – другите бяха оранжеви. Сега съм си го прибрала вътре да не замръзне, а и да не се наводни, защото постоянно вали, а терасата е съвсем открита. Освен това внася и малко слънчево жълто в стаята в тези мрачни дни.

Другото, което ме усмихва сутрин е ей това дърво, цялото обагрено в оранжево, жълто, червено. Точно до автобусната спирка е, на входа на градинката и колкото и да е сиво небето, цветовете на листата сякаш греят. Замества ми слънцето, което по принцип изгрява точно от там. Прави ми впечатление напоследък, че хората все се оплакват колко било мрачно, тъмно и сиво, как непрекъснато валяло, а не забелязват прекрасните, топли цветове на есента, които греят около нас и правят живота ни пъстър.

бутон за социални мрежи